Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодексАПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "О"АД и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 50 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно

поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тези насоки са изложени подробни съобръжения в жалбата, иска се касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител юрк.Станчева.

Ответникът по касационната жалба - "Л. Т."ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима.

Рагледана по същество, е основателна по следните съображения:

С РА е коригиран резултатът за ревизирания данъчен период м. 01.2011 г. като на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33 800 лв. по фактури № 108/06.01.2011 г., № 109/07.01.2011 г. и № 110/10.01.2011 г., издадени от

"Б"АД за доставка на общо 6 000 кг. рекламно кафе – тип еспресо.

Не се спори, че дружеството не е осъществявало дейност "продажби на кафе". Ревизиращият орган по приходите е приел, че в конкретния случай доставката на кафе с логото на дружеството следва да се третира като безвъзмездна доставка по смисъла на ЗДДС. Формиран е изводът, че...