Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Д. М. Н., И. М. Н. и Т. М. Н., подадена срещу решение № 55 от 19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 54 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна, но не по изложените в жалбата съображения за отмяна на съдебното решение.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба за обезщетение за вреди (за пропуснати ползи) от бездействие на административен орган, подадена срещу Министерството на земеделието и храните, е отхвърлил обективно съединените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК исковете за обезщетение по реда на ЗОДОВ са искове за непозволено увреждане от "административен деликт", но по своята същност делата си остават граждански, защото имат за предмет спорове за имуществено право по обезщетение за вреди.

В мотивите на решението не се съдържа правното основание за предявения иск - текст от приложимия материален закон - ЗОДОВ, или от приложимия процесуален закон в производство пред административния съд - чл. 203 и сл. АПК.

Мотивите съдържат фактически констатации, с които съдът потвърждава или отрича определени юридически и доказателствени факти по предявените искове, но предметът на делото не съвпада с предмета на съдебното решение.

Съдът не е формирал сила на пресъдено нещо (СПН) по предмета на делото, защото в диспозитива на съдебното решение няма произнасяне за размера и вида на обезщетението, както и по отношение на кой ответник (юридическото лице) са отхвърлени предявените искове за обезщетение. В диспозитива на съдебното решение не са посочени страните по делото (ищци и ответници), които лица следва да са обвързани от СПН на решението, както и спорното материално право, претендирано от ищците, като не е формирана СПН и правният спор е останал нерешен.

По изложените съображения решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на основание чл. 209, т. 3 АПК следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 55 от 19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 54 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.