Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. П., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Р. В. А., срещу решение № 112 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 410/2008 г. на Административен съд - гр. П..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отменил решение № 16 от 30.06.2008 г. на касационния жалбоподател, с което е отхвърлена жалбата на А. Т. Н. от гр. П. срещу отказа да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване ПЗР на КСО), изразен с разпореждане от 10.04.2008 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Пазарджик. За да постанови този резултат административният съд е приел за незаконосъобразен отказът да бъде зачетен на А. Т. Н. трудов стаж по чл. 76, б."е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) като член на домакинството на своята майка Д. Х. С. (а в някой документи записана с името Д. Т. С.), която е била член - кооператор в ТКЗС. Основният аргумент в съдебното решение е: "От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установи, че към трудовия стаж на жалбоподателката следва да се прибави допълнително стаж от 2 години, 7 месеца и 12 дни, за да се достигне законоустановения минимум от 94 точки за 2008 г. Този стаж съответства на стажа от надработени дни на Д. Х. С.."

В представеното от него по делото писмено заключение вещото лице Г. С. В. наистина е посочил, че "към датата на подаване на заявлението пред РУСО гр. П. 25.01.2008 г. на жалбоподателката е необходим трудов стаж от майката ... 2 години 07 месеци и 12 дни." В устните обяснения, дадени в съдебно заседание на 22.01.2009 г. вещото лице е заявил: "Надписания стаж от 2 г. 7 м. и 12 дни съответства на стажа от надработени дни в записаното удостоверение № 1698 от 26.11.2007 г."

Нито вещото лице е дало обяснения, нито съдът е изложил мотиви колко трудови дни, отработени в ТКЗС, се зачитат за 1 години трудов стаж и колко за 1 месец. В посоченото от вещото лице удостоверение са отразени отработените и записани на името на Д. Х. С. трудови дни за 1970, 1971, 1972 и за 1973 години, които са съответно 306, 308, 317 и 306 или общо 1237 дни. В друго удостоверение - № 522 от 16.05.1984 г. на АПК "Г. Д." - с. О., което съдът в мотивите на своето решение е посочил, че кредитира, за тези години е вписан план - минимум 200 отработени дни за 1 година трудов стаж. Следователно от всичките 1237 дни минимума за майката Д. Х. С. е 800 дни и надработените дни са 437, които при този минимум от 200 отработени дни за 1 тодина трудов стаж не са 2 години 7 месеци и 12 дни, каквото е приел вещото лице. Съдът е възприел казаното от вещото лице безкритично и в резултат е постановил едно необосновано решение, което е неправилно и поради нарушение на материалния закон - чл. 76, б. "е" ППЗП отм. . Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Пазарджишкия административен съд следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат ясно изразени отговорите на два въпроса: а) въз основа на какви доказателства съдът приема, че А. Т. Н. е работила в ТКЗС и отработените от нея трудови дни са били записани на майка й; б) по какъв начин вещото лице Г. С. В. е определил броя на надработените дни по удостоверение № 1698 от 26.11.2007 г. и как е стигнал до извода, че те се равняват на 2 години 7 месеци и 12 дни трудов стаж.

Разноските по делото да бъдат възложени на страните по правилата на чл. 143 АПК с оглед на крайния резултат при новото разглеждане на делото.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 112 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 410/2008 г. на Административен съд - гр. П. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. А.Е.