Образувано е по касационна жалба на „Киберлинк” ЕООД, гр. С., чрез адв. В. Т., срещу решението от 16.11.2009 г. по адм. дело № 365/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ б състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 521/22.11.2004 г. на ТДД – гр. С., потвърден с решение № 1939/27.07.2005 г. на РДД – гр. С..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – директорът на дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП – гр. С., не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с процесния ДРА на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит на правни основания, групирани по следния начин:

На основание чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. по 3 бр. фактури, издадени от „Финикс 1” ЕООД, по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ „Блонди – Б. И.”, по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ „Криси – С. С.” и по 1 бр. фактура, издадена от „Оптомеханик” ООД;

На основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС отм. , вр. чл. 7, ал. 2 ЗСч отм. , както и на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 65, ал. 5 ЗДДС отм. по 2 бр. фактури, издадени от „М. Е.” ЕООД и по 1 бр. фактура, издадена от „Д.Е.С. Маркет” ЕООД.

На основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС отм. по 2 бр. фактури, издадени от „Крес комерс” ЕООД.

На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС отм. по фактура, издадена от „Информ консултинг” ЕООД, по фактурата, издадена от „Симула” ЕООД, 3 бр. фактури, издадени от „Е медиа” ЕООД, 4 бр. фактури, издадени от „Сета комерс” ЕООД, 2 бр. фактури, издадени от „Х. Т. Б. Инкубатор” ЕООД, фактура, издадена от „Е.С.Д Строй” ЕООД, фактура, издадена от „Анди 15” ЕООД и 5 бр. фактури, издадени от „Бързов” ЕООД.

На основание чл. 65, ал. 4, т. 5 ЗДДС отм. по 3 бр. фактури, издадени от „Магнетик медиа механикс” ООД. Относно „Финикс 1” ЕООД

, съдът е приел, че от ССЕ е установено, че процесните фактури са отразени в ДП, стойността на фактурите и начисления по тях ДДС – в СД за съответния данъчен период, и че за този доставчик има издаден ДРА, включващ процесния данъчен период. Съдът обаче е констатирал, че този ДРА на прекия доставчик е издаден при особените случаи на чл. 109, ал. 1, т. 3 ДПК отм. , поради което той не опровергава, а обратно – потвърждава констатациите в процесния ДРА. Относно ЕТ „Блонди – Б. И.”

, съдът е установил, че процесните фактури са отразени в ДП, а стойността на фактурите и начисления ДДС – в СД за съответния данъчен период, начисленият ДДС е отразен като задължение към бюджета по сметка 4532, съгласно представения хронологичен регистър. Относно ЕТ „Криси – С. С.”

, съдът е установил, че на вещото лице по допусната ССЕ не са били представени необходимите документи. Установено е, че за този доставчик е издаден ДРА, обхващащ процесния данъчен период, но той е бил издаден при особените случаи на чл. 109, ал. 1, т. 7 ДПК отм. , поради което той не опровергава, а потвърждава установеното в процесния ДРА, че в указания срок този доставчик не е представил доказателства за начисляването на ДДС по фактурите и за реалност на доставките. Относно „Оптомеханик” ООД

, съдът е констатирал, че на вещото лице не са му били представени необходимите документи.

В тази връзка вещото лице е заявило изрично, че не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, поради което не може да даде отговор на въпроса за редовно водено счетоводство, тъй като следва да бъде извършена проверка в цялост на осчетоводяването и отразяването в съответствие с други сметки. Съдът е приел в тази връзка, че нормата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. изисква отразяването на данъка в счетоводството на доставчика, което може да се установи след извършване на проверка в неговото счетоводство

. Като краен извод съдът е приел, че на цитираните доставчици правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. . Относно

„М. Е.” ЕООД

, съдът е констатирал, че според ССЕ процесните фактури са отразени в ДП, и СД за съответния данъчен период, начисленият ДДС е отразен като задължение към бюджета по сметка 4532, съгласно представена книга – сметка 4532. Констатирано е, че за този доставчик има издаден ДРА, обхващащ процесния данъчен период, но той е издаден по реда на чл. 109, ал. 1, т. 7 ДПК отм. , като в него изрично е посочено, че по време на ревизията не са били представени фактурите за продажби, договори, приемо–предавателни протоколи, извлечения на банка и каса за установяване на разплащанията. Съдът е приел, че този ДРА не опровергава констатациите в процесния ДРА, а сочи на липса на данни за реалност на доставките по процесните фактури. Съдът е приел, че по тези фактури не са представени доказателства за реалност на доставките (напр. договор за наем по фактурата с предмет „услуга по договор за наем”), а дадените обяснения в декларацията на управителя на дружеството не са достатъчно доказателство за реалност на доставките. Прието е, че фактурите не отговарят на изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС отм. и на чл. 7, ал. 1 ЗСч отм. . Именно по отношение на стойностното изражение на стопанската операция, отразяваща данъчната основа, върху която е начислен ДДС по двете процесни фактури, доставчикът не е представил на данъчните органи първични счетоводни документи, с които да докаже реално извършени доставки.

Относно

„Д.Е.С. Маркет” ЕООД

, съдът е констатирал, че според ССЕ процесните фактури са отразени в ДП и СД за съответния данъчен период. Констатирано е, че за този доставчик има ДРА, издаден по общия ред, обхващащ процесния данъчен период, по който данъчните органи не са извършили корекции на начисления ДДС за извършените продажби. Независимо от това, съдът е приел, че тъй като процесната фактура е с предмет на доставка „по договор”, но този договор не е представен и в съдебната фаза на производството, както и не са представени платежни документи по сделката, то е налице обстоятелството по чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС отм. – доставчикът е начислил ДДС без да са налице основания за това.

Относно

„Крес комерс” ЕООД

, е установено, че предмет на сделките по процесните фактури, издадени от този доставчик са „услуга по абонаментен договор за строителни и строително–ремонтни работи и услуги по поддръжка на сграда”, фактурите са отразени в ДП и са разплатени в брой. За този доставчик е съставен ДРА, включващ процесните периоди, като по него данъчните органи не са извършили корекции на начисления ДДС за извършените продажби. Съдът обаче е констатирал, че предмет по този ДРА не са били извършените продажби, поради което е било отчетено само обстоятелството за извършено начисляване, но не е бил изследван въпроса за реалност на доставката. Съдът е отбелязал, че изложеното важи за всички доставчици, за които има издадени ДРА, по които данъчните органи не са извършили корекции на начисления ДДС за извършените продажби. От сключения между „Крес комерс” ЕООД и жалбоподателя Рамков договор от 01.07.2002 г., се установява, че са договорени само общите условия и цените, по които ще се определя общия обем на изпълнени СМР, като за отчитането и заплащането им не са представени доказателства. Съдът е приел, че липсват доказателства за формираната данъчна основа по процесните 2 бр. фактури, поради което доставчикът е начислил ДДС без да са налице основания за това.

Относно

„Информ консултинг” ЕООД

, съдът е установил, че процесната фактура е с предмет на доставката „по договор”, но такъв договор не е представен. Установено е, че фактурата е отразена в ДП и СД за периода, а според вещото лице начисленият ДДС е намерил отражение като задължение към бюджета по сметка 4532. Относно това твърдение на вещото лице, съдът е констатирал, че същото не е извършило проверка в счетоводството на доставчика (изобщо на всички доставчици), а само в счетоводството на жалбоподателя и по представени от него документи, поради което не може да се направи извод за редовно водено счетоводство, както на този доставчик, така и на всички останали. Относно издадения на този доставчик ДРА, съдът е изложил мотиви, идентични с тези касаещи ДРА, издадени на останалите доставчици.

Относно

„Симула” ЕООД

, съдът е установил, че процесната фактура е включена в ДП и СД за периода, предоставена е хронология по сметка 4532, данъчната основа е била заплатена в брой. Относно пращането на начисления ДДС по ДДС – сметка на доставчика, съдът е приел, че последното не е безспорно установено. От приложеното копие на дневно извлечение, което се сочи като доказателство за платен ДДС по ДДС – сметка на доставчика, не може да се прецени кога е извършен и извършен ли е действително превод на данъка. Приложеното извлечение към преписката е напълно нечетливо. Също така съдът е приел, че за плащането на данъчната основа по доставката е приложено само ПКО, липсва издадена касова бележка – фискален бон от редовно регистриран ЕКАПФ, което е задължително съгласно чл. 102, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. . При тези данни съдът е приел, че за получателя не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 т. 4, вр. чл. 65, ал. 5 ЗДДС отм. .

Относно

„Е медиа” ЕООД

, съдът е приел, че процесните три фактури, не съответстват на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗСч отм. – записаното в тях фактическо основание за издаването им, не обосновава стойностното изражение на стопанката операция, с която е осчетоводена данъчната основа на извършените услуги „по договор”. По отношение на две от процесните фактури, по делото е установено плащане по ДДС – сметка на доставчика, но съдът е констатирал, че това плащане не е извършено изцяло най–късно до края на данъчния период, през който жалбоподателят е упражнил правото на данъчен кредит в този размер (фактурите са издадени на 23.02.2004 г. и 12.03.2004 г., а плащането по ДДС – сметка е станало на 12.08.2004 г.). По отношение на третата фактура, издадена от „Е медиа” ЕООД, начисленият по нея ДДС не е платен по ДДС – сметка, а в брой с фискален бон от ЕКФП. Следователно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС отм. , в случая е неприложима, поради което данъчният орган правилно е отказал данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 64, ал. 2, вр. чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС отм. .

Относно

„Сета комерс” ЕООД

, съдът е констатирал, че процесните 4 бр. фактури са с предмет на услугата „договор”, като по делото е бил представен договор между жалбоподателя и този доставчик за изпълнение на СМР. В договора обаче не е конкретизирано къде и кои са обектите, не са представени и в съдебната фаза на производството приемо–предавателни протоколи и документи, доказващи реалността на процесните доставки – трудови и граждански договори, уведомления към НОИ, фактури за вложени материали и др. Съдът е приел, че не са представени първични счетоводни документи за данъчна основа на извършени СМР с предмет „по договор”. За фактическото изпълнение на доставките липсват документи, доказващи формираната данъчна основа, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДДС отм. , което според съда означава липса на доказателства за насрещна престация като присъщ елемент на понятието доставка по чл. 6 ЗДДС отм. . Не са представени и първични счетоводни документи за плащане на данъчната основа на доставките „по договор”, както и за плащането на начисления данък, още повече, че спрямо две от спорните фактури са в сила условията по чл. 55а, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. , които задължават жалбоподателя като получател да извърши заедно с плащането на данъка по тези фактури по ДДС – сметка на доставчика и плащането на данъчната основа на доставките. Следователно с процесния ДРА правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4, вр. чл. 65, ал. 5 и чл. 64, ал. 2, вр. чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС отм. .

Относно

„Х. Т. Б. Инкубатор” ЕООД

, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС отм. – доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това. В представения Рамков договор, съгласно чл. 1 „системно разширено техническо и извънгаранционно поддържане на цялото компютърно, офисно и мрежово оборудване, използвано от възложителя в учебния център на дружеството” не е отразено какви услуги са извършени и за какъв период от време, не са представени документи, доказващи с какви кадри и каква техника е използвана за оказване на услугите. Не са представени необходимите първични счетоводни документи, доказващи формираната данъчна основа, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДДС отм. , тоест налице е хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС отм. .

Относно

„Е.С.Д Строй” ЕООД

, съдът е установил, че предмет на процесната доставка е услуга „по договор”. Във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, съдът е приел, че са в сила условията на чл. 55а, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. , които задължават жалбоподателя като получател заедно с плащането на данъчната основа на доставката да извърши и плащането на данъка по ДДС – сметка на доставчика. Установено е от съда, че сумата на данъка не е платена по ДДС – сметка на доставчика изцяло най–късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Констатирано е за този доставчик, че му е съставен ДРА, включващ процесния данъчен период, но за него важи изложеното за останалите доставчици. Следователно с процесния ДРА правилно е отказан данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 2 и 3, вр. чл. 55а, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. .

Относно

„Анди 15” ЕООД

, съдът е установил, че предмет на доставката са стоки – внос от Италия, като спрямо тази доставка са в сила изискванията на чл. 55а, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. , които задължават жалбоподателя като получател заедно с плащането на данъчната основа на доставката да извърши и плащането на данъка по ДДС – сметка на доставчика. Начисления ДДС е платена по ДДС – сметка на доставчика, но липсва платежен документ, доказващ плащане на данъчната основа на доставката. Само плащането на ДДС по ДДС – сметка на доставчика, без да е платена доставката води до прилагането на чл. 64, ал. 3 ЗДДС отм. , следователно не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 2 и 3, вр. чл. 55а, ал. 1 и 2 ЗДДС отм. .

Относно

„Бързов” ЕООД

, съдът е приел, че не са представени доказателства за реалност на процесните доставки – договори, списък с номерата на ваучерите, както и че не е опровергано установеното, че преведените суми ДДС, не съответстват на данъка, начислен във фактурите, поради което няма данни за реално извършени сделки. Получателят по доставките не притежава платежни документи, доказващи плащане на данъчната основа на доставките по фактурите, не се представени и платежни документи за плащане на данъка по ДДС – сметка на доставчика. Следователно правилно е отказан данъчен кредит на жалбоподателя на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС отм. , вр. чл. 55а, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС отм. .

Относно

„Магнетик медиа механикс” ООД

, съдът е приел, че съгласно декларация на управителя на дружеството – доставчик, фактурите, издадени на жалбоподателя са за направено „химическо никелиране”. Тази декларация, както и непълнотата и липсата на част от реквизитите в две от фактурите – реквизитите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗСч – натурално изражение на стопанката операция, не дава информация за това върху какви обекти са извършени услугите „химическо никелиране” и дали тези услуги, макар и реално изпълнени, ще се използват от получателя за извършването на облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 ЗДДС отм. . Следователно, съдът е приел, че за получателя по процесните доставки не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДДС отм. и чл. 61, ал. 1, т. 4 и т. 5 ППЗДДС отм. , вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗСч отм. .

Постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно фактическите и правни основания, сочещи на законосъобразност на обжалвания данъчно ревизионен акт. Съдът е изложил правилни и законосъобразни мотиви, които настоящата инстанция споделя и счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че постановеното решение противоречи със заключението по основната ССЕ, изготвена след посещение в счетоводството на жалбоподателя. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Също така, както посочва касаторът, експертизата е изготвена след посещение в счетоводството на жалбоподателя, същото се установява и от самото заключение – проверени са само материалите по делото и счетоводната документация при „Киберлинк” ЕООД. Както правилно е приел първоинстанционният съд, нормата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. изисква отразяването на данъка в счетоводството на доставчика, което може да се установи след извършване на проверка на място в счетоводството на доставчика. Вещото лице по допуснатата експертиза не е могло да даде отговор на въпроса за редовно водено счетоводство на процесните доставчици, тъй като за целта е следвало да бъде извършена проверка в цялост на осчетоводяването и отразяването на съответните счетоводни операции в съответствие с други счетоводни сметки.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че постановеното решение е в противоречие с официален документ, изхождащ от приходната администрация, а именно ДРА, издадени на преките доставчици. Действително вещото лице по допусната ССЕ е констатирало, че са налице ДРА, издадени на конкретни преки доставчици, посочени в заключението, които ДРА обхващат процесните данъчни периоди, и по които не са извършени корекции на начисления ДДС за извършените продажби. Тези ДРА обаче сами по себе си не могат да послужат като доказателство за изрядност, в смисъл на реалност на процесните доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по съставените на преките доставчици ДРА е било отчетено само обстоятелството за извършено начисляване на данъка, но не е бил изследван факта за реалност на доставките и тяхното изпълнение. Относно ДРА на преките доставчици, издадени при особени случаи - по реда на чл. 109, ал. 1, т. 3 и т. 7 ДПК отм. , те също не могат да се приемат като доказателства за изрядност на доставчиците, тъй като в тези случаи, при извършване на ревизиите или не е проверено счетоводството на доставчика или липсва счетоводна отчетност.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, І А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 16.11.2009 г. по адм. дело № 365/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ б състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.

Д.Л.