Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. от гр. В., подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 2830 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 2757 от 2012 г. по описа на Административния съд – Варна.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК.

Ответникът – Старши полицай в сектор „СПС” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Варна не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Николов е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 728 от 03.07.2012 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР от служител – старши полицай в сектор „СПС” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Варна, в качеството му на полицейски орган.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед...