Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [район], [квартал], Хотел Д., ет. 1, подадена чрез адвокат К. Д против Решение № 1028/05.05.2016 г., постановено по административно дело № 146/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване № П-03000315141354-004-001/28.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 538/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място].

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени акта за прихващане или възстановяване. Основните доводи касаят твърдението, че корпоративният данък, чието възстановяване се претендира и е отказано с процесния акт, се явява внесен на отпаднало основание, тъй като е формиран въз основа на сделки за закупени недвижими имоти, които сделки в последствие са обявени за нищожни. Касационната жалба се поддържа от упълномощения представител чрез депозирана по делото писмена защита, с представен към нея списък на разноските по чл. 80 ГПК.

От ответната страна, Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място] чрез юрисконсулт Д. М, е постъпило писмено становище по съществото на спора, в което са развити доводи в подкрепа на оспореното съдебно решение, с молба да бъде оставено в сила. Изразена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от...