Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 1253 от 18.06.2015г., постановено по адм. дело № 71 по описа за 2014г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 241106183/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с решение № 633/04.06.2012г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д“ОУИ“, сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Д“ОДОП“/ - П. при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период в размер на 60 387, 12 лева и съответните лихви по фактури, издадени от [фирма] и [фирма].

В касационната жалба, подадена от процесуалния представител адв. Н. П, се излагат подробни оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.. Н, молба-становище по делото, излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното...