Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез управителя Й. И. Д. срещу Решение № 868/29.04.2015г., постановено по адм. дело № 3289/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 241402236/25.08.2014 г., издаден от ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1141/13.11.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-П. при ЦУ на НАП-С., с който на дружеството са определени задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013, 40 лв. и лихва от 772, 25 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 10136, 92 лв. и лихва от 2284, 94 лв., ДЗПО - УФ в размер на 2847, 45 лв. и лихва от 647, 46 лв. и ЗО в размер на 4555, 92 лв. и лихва от 878, 19 лв. за периода от 01.01.2012г. до 30.10.2013г.

От изложеното в касационната жалба, може да се извлече заключение, че касаторът поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрск. Калева изразява становище за неоснователност на последната, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е...