Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. [] моли да бъде отменено решение № 1527/22.07.2015г. по адм. д. № 1720/2013г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 161205146/26.02.2013г. на ТД на НАП-П., офис С. З., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № 161205146/26.02.2013г. на ТД на НАП-П., офис С. З., с който за периода м. 5.2009г., м. 10.2009г. – м. 9.2010г. е начислен данък върху добавената стойност 327 004, 58лв с лихви на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано доставката на услуга пренос на глас по Интернет да е с място на изпълнение извън територията на страната и е прието, че мястото на изпълнение на услугите е на територията на страната. В РА са начислени и лихви за корпоративен данък за 2009г.
В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод, че в РА законосъобразно са определени данъчните задължения на ревизираното лице. Правилно съдът се е позовал на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, за да приеме, че ревизираното лице е следвало да представи всички приложения към договора, за да се определи предмета на доставката на услуги, а не само основния договор, според който и двете страни предоставят телекомуникационни услуги една на друга, без да е ясно в какво се изразяват те. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на фактурираните услуги е извън територията на страната с получател [фирма], по които е начислен ДДС в РА. Получателят е регистриран и със седалище в Б. В острови, Т., които по чл. 6, §1, б.”д” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно Общата система на ДДС са изключени от териториалния обхват на Директивата, макар, че са част от митническата територия на Общността.
По чл. 21, ал. 3, т. 1 и 2, б.”з” от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 113/2007г., действала през 2009г, мястото на изпълнение при доставка на услуги е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва икономическата си дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия: т. 1 получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и 2. доставяните услуги са електронни съобщителни услуги.
По чл. 21, ал. 5, т. 1 и 2, б.”з” от ЗДДС в редакцията от ДВ., бр. 95/2009г. в сила за 2010г. мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия: 1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността и 2. доставяните услуги са електронни съобщителни услуги.
По §1, т. 13 от ДР на ЗДДС в приложимата за 2009г. и 2010г. редакция електронни съобщителни услуги са тези по ЗЕС (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) като включват и прехвърлянето или отстъпването на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане или предоставяне на достъп до глобални информационни мрежи. Според §1, т. 17 от ЗЕС електронна съобщителна услуга е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
В §1, т. 14 от ДР на ЗДДС са описани услугите, предоставяни по електронен път, които не обхващат описаната услуга пренос на глас по Интернет, обхванати по б.”к” от ал. 3 и 5 в двете цитирани по-горе редакции на чл. 21 от ЗДДС и неправилно обсъждани в писмената защита на ответника.
В случая не е доказано да са осъществявани услуги с получател [фирма] – дружество, установено в Б. В острови, Т., според данните в споразумението с ревизираното лице. Разпитаните свидетели дават показания за период преди процесните, поради което от техните показания не може да се направи извод за изпълнение на фактурираните доставки с получател нерегистрирано по ЗДДС лице, със седалище извън Общността и основание по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС услугите да се приеме, че са извършени с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 21, ал. 3 и ал. 5 съответно. Установеното от вещото лице наличие на връзки за електронна мрежа в бивш обект, ползван под наем от ревизираното лице, не доказват за услуги на кои лица е била използвана. Не са представени доказателства, които да установят предоставяне на услуги по спорните фактури на посочения в тях получател, поради което правилно съдът и органите по приходите са приели, че не е доказано изпълнение на условията по чл. 21, ал. 3 и 5 съответно от ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение на спорните доставки е извън територията на страната, поради което е неприложим чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, а се дължи данък на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно не е обсъждал отношенията между него и [фирма]-регистрирано в С.. В РА е начислен ДДС върху стойността на доставките на услуги по фактури, издадени на [фирма] и няма констатации за отношения на ревизираното лице с [фирма] – С., нито са обсъждани фактури, издавани, на последното дружество.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за 5800, 05лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1527/22.07.2015г. по адм. д. № 1720/2013г. на Пловдивския административен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП-П. 5800, 05лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.