Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА против решение от 18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2110/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансова подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специ­фично подпомагане за 2011г. № 02-160-6500/10479 от 19.06.2014г. на И. Д. на Държавен фонд “Земеделие”, с което на Н. А. Т., е отказа­но финансово подпомагане по схема за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвимите зони, обвързан с производство (НДКМЗ) за 2011г., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че уведомителното писмо е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като отразява в пълна степен констатираните нередности. На следващо място се претендира, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 65 от Регламент 1122/2009. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответната страна – Н. А. Т. оспорва жалбата, като намира решението за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Н. А. Т. срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/10479 от 19.06.2014г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за кампания 2011 год., с което на Н. А. Т. е отказа­но финансово подпомагане по схема за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвимите зони, обвързан с производство (НДКМЗ) за 2011г.. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Съдът е приел, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е констатирал нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 65 от Регламент № 1122/2009г. В конкретния казус като определе­ни, т. е. установени при извършената административна проверка през месец Ноември 2011г. следва да считат 394 животни от общо 439 такива заявени за под­помагане по мярка НДКМ 3, което води до извод за установен процент на задър­жане – 89, 75 %, в който случай обаче следва да бъде изчислен процентът по чл. 65 параграф 3 от Регламент № 1122/2009г. и съобразно същия и приложимото правило на чл. 65 параграф 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията да се опре­дели и размерът на дължимото на бенефициента плащане по мярка НДКМ 3 за 2011г. от Т., а не изцяло да отказва същата.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Видно от приложената по делото административна преписка, Н. А. Т. е кандидатствал с общо заявление за подпомагане по одоб­рените схеми за националнидоплащания и специфично подпомагане за глава жи­вотно, съгласно чл. 1 ал. 2 т. 3, 4, 6 и ал. 3 т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № № 2 от 21.02. 2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане с УИН № 16/210611/07352 от 28.05. 2011г. за финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за гове­да, необвързана с производство (НДЖ 1) и Схемата за национални доп­лащания за поддържане на производство на краве мляко в нитратно уязвими зони, обвързана с производство (НДКМ 3).

Видно от фактите по делото и назначената съдебно техническа експертиза общо декларираните за под­помагане по мярка НДКМ3 животни от рода на едрия рогат добитък са 439 броя. В хода на административната проверка са установени 393 броя животни – 46 броя са приети неустановени, при което процентът на задържане възприет от административния орган е 89, 52 %. От своя страна вещото лице е приело въз основа на доказателствата по делото за установени 394 броя животни, съответно 45 броя следва да бъдат приети за неустановени и процентът на задържане да бъде 89, 75 %. Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал експертизата, която не е оспорена от страните, поради което безспорно е установено, че процентът на задържане е 89.75 %.

На следващо място правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че предвид така изяснената фактическа обстановка по делото издаденият административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на чл. 65 от Регламент № 1122/2009г. Съгласно чл. 65 параграф 2 буква „б”от Регламент № 1122/2009г. ако бъдат открити повече от три животни с нередности, общата сума на помощта, на която земеделският производител има право, се намалява с двойния размер на процента, определен в съответствие с параграф 3, ако е по-голям от 10 %, но не по-голям от 20 %. Едва ако процентът е по-голям от 20 %, помощта, на която земеделският производител би имал право съгласно член 63, параграф 3, бива отказана по тези схеми за въпросния премиен период. В настоящият случай, както вече бе установено процентът на задържане е 89.75 %, поради което помощта, на която земеделският производител има право следва да се намали по начина определен в чл. 65, параграф 2, буква „б” от Регламент № 1122/2009г., а не да се отказва изцяло както е сторил административния орган. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че при определяне на размера на дължимото финансово подпомагане по мярка НДКМ 3 по подаденото заявление приложима е разпоредбата на чл. 65, параграф 2, буква „б” Регламент № 1122/2009г., а не чл. 11 ал. 2 от Наредба № 11 от 21.02.2011г. (в при­ложимата редакция), тъй като разпоредбите на Общностното право се ползват с примат по отношение на националното законодателство.

Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2110/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.