Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.. Б, против решение № 1425 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 322/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 24/18.01.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа довода, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнение към касационната жалба излага съображения, че неправилно съдът е приел, че търговското предприятие на [фирма] попада в хипотезата на чл. 132, ал. 1 ЗДДС. Иска отмяна на съдебното решение и на Акта за регистрация по ЗДДС.
Ответникът - Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП оспорва КЖ в писмено възражение и в писмена защита от 19.09.2016 г. на юрк.. С. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] против Акт за регистрация по ЗДДС № 260421500020977/28.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 24/18.01.2016г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – П. при ЦУ на НАП. За да обоснове формирания краен...