Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Б., [населено място], чрез проц. представители адв.. Н и адв.. З, против решение № 1091/22.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3820/2015 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. В. Б., с която се иска от съда, на осн. чл. 292 от АПК, да признае за установено по отношение на началника на РДНСК-ЮЗР, че издадената от него, влязла в сила, заповед № ДК-02-ЮЗР-74/25.11.2010 г. не подлежи на изпълнение поради настъпили нови факти след издаването на изпълнителното основание за задължително премахване на строежа, а именно: 1. Правна невъзможност (забрана) за изпълнение по смисъла на чл. 292 ал. 1 т. 7 вр. с т. 8 от АПК, основаваща се на правото на ЕС; 2. Промяна в нормативната уредба с ДВ, бр. 82/2012 г.; 3. Промяна в собственоста на жилищната сграда, към която е изпълнена незаконната пристройка. Съдът е отхвърлил исковата молба като неоснователна.

С касационната жалба е направено искане, на осн. чл. 267 ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС вр. с чл. 628, чл. 629 и чл. 631 ГПК, вр. чл. 144 АПК, настоящият съд да направи преюдициално запитване пред СЕО за тълкуване на чл. 7, чл. 24 и чл. 25 от ХОПЕС и чл. 8 § 2 от ЕКЗПЧОС...