Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] против Решение № 1773/15.03.2016 г., постановено по административно дело № 1262/2013 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2021200773/18.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден частично с Решение № 2133/29.08.2012 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” [населено място].
В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Оспорват се правните изводи на съда, като се твърди, че приходните органи имат правомощието в хода на ревизионното производство да приравняват сключени граждански договори като трудови, за данъчни цели и за определяне на задължения по КСО и ЗЗО. Относно втория спорен въпрос, свързан с дължимостта на ДДС за периодите м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г. се твърди, че съдебният състав неоснователно не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което потвърждава констатациите, съдържащи се в ревизионния акт.
Директорът на Дирекция „ОДОП” [населено място] се представлява от юрисконсулт Кръстева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение според изхода на делото.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] се представлява от законния представител и от пълномощник адвокат Матеева, която я оспорва по съображения, развити в писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради отсъствие на сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1112033/20.10.2011 г., издадена от Началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП [населено място], с която е възложено извършването на ревизия на Л. В. Д., която осъществява дейност и като [фирма]. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1200773/14.03.2011 г., против който е подадено възражение. Съставен е Ревизионен акт № 2021200773/18.04.2012 г. от В. С. И., на длъжност „старши инспектор по приходите”, упълномощена за това със Заповед за определяне на компетентен орган № К1200773-1/17.04.2011 г. от органа, възложил ревизията.
При тези факти, съдът правилно е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените му правомощия, както и, че същият е съставен в предвидената законоустановена форма, при отсъствие на допуснати процесуални нарушения.
Предмет на касационна проверка е съдебното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт относно установен данък по чл. 42, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 475, 50 лева, ведно с лихвите за просрочие; допълнително установени задължения за 2008 г. за държавно обществено осигуряване, здравноосигурителни вноски и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, ведно със съответните лихви, във връзка с изплатени от [фирма] възнаграждения по граждански договори на пет физически лица, и относно допълнително начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1 508, 00 лева и за м. 12.2009 г. в размер на 3 230 лева, ведно с лихвите за забава.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно недължимост на публичните задължения за данък и осигурителни вноски, произтичащи от констатациите на приходните органи за наличие на прикрити трудови договори на лицата Г. И. П., Т. С. М., Ж. Т. Ж., М. М. Т. и Н. Г. С.. Установено е, че между едноличния търговец и посочените лица са сключени граждански договори, с които им е възложено да извършват охрана на стопанисвани от него обекти. В ревизионния акт се съдържат констатации, че тези граждански договори представляват трудови такива, за които работодателят дължи данък върху общия доход и осигурителни вноски за 2008 г. За да отмени акта в тази част, съдът се е позовал на специалната разпоредба на чл. 405а от Кодекса на труда, съгласно която в правомощията на контролните органи на инспекцията по труда е да установяват съществуването на трудово правоотношение. В конкретния случай, по делото не са представени постановления по чл. 405а КТ, с които сключените граждански договори с посочените пет лица са обявени за трудови и не се спори, че тази процедура не е била проведена. Въпросът относно характера на спорните правоотношения е преюдициален и е следвало да бъде решен предварително с влязъл в сила административен акт от компетентните за това органи. При наличие на специално разписано в Кодекса на труда производство относно констатирани нарушения в предоставянето на работна сила, приходните органи нямат правомощието в хода на ревизията да установяват наличие на трудово правоотношение, вместо органите на инспекцията по труда, и въз основа на това да определят публични задължения за лицето като работодател. Освен това, съгласно чл. 405а, ал. 7 КТ, работодателят има право да обжалва постановлението за обявяване на дадено правоотношение за трудово пред съответния административен съд, докато в случая, това му право е възпрепятствано, тъй като отделните констатации и изводи, съдържащи се в ревизионния акт не подлежат на самостоятелно и предварително оспорване.
По изложените съображения, решението в частта, с която съдът е отменил ревизионния акт относно установен данък по ЗДДФЛ за 2008 г. и допълнително установени задължения за 2008 г. за ДОО, здравноосигурителни вноски и вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, ведно със съответните лихви, във връзка с изплатени от [фирма] възнаграждения по граждански договори, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Относно останалата оспорена част от съдебното решение, касаеща отмяна на ревизионния акт за допълнително начисления ДДС за периодите м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г., е установено следното : Между ревизираното лице и Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден /СЦАСД/, е сключено Споразумение на 21.04.2008 г., съгласно което СЦАСД предоставя на [фирма] за ползване за срок от десет години помещения, находящи се на [улица], ет. 2, заедно с битовите консумативи за студио за видео заснемане, обработка и рекламни услуги, срещу което ЕТ предоставя на СЦАСД оборудване, необходимо за студиото като поема задължението всички богослужения и мероприятия, да бъдат излъчени на живо, записани, обработени и качени в сайта на църквата. Съгласно споразумението, [фирма] е поел и задължението да направи ремонт на помещенията, отговарящ на всички технически норми за студио за видео заснемане, обработка и рекламни услуги. От ревизираното лице е съставена спецификация, видно от която е, че през 2008 г. е извършвало услуги по споразумението за окабеляване и монтаж на ТV техника, ТV заснемане, TV обработка и качване в сайт, на обща стойност от 7 540 лева. Съгласно спецификацията, през 2009 г., търговецът е извършил услуги за ТV заснемане, TV обработка и качване в сайт, на обща стойност от 11 600 лева. От страна на [фирма], не са били издадени фактури и не е бил начислен ДДС за доставката на посочените услуги, и тъй като не е установено на кои дати е възникнало данъчното събитие по извършените от него услуги, приходните органи са начислили ДДС за последния данъчен период за 2008 г. и 2009 г.
При тези факти, правилно е прието в ревизионния акт и в съдебното решение, че случаят попада в хипотезата на бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 ЗДДС, тъй като е налице доставка на услуга, по която възнаграждението изцяло е определено в друга услуга, поради което са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Съдът е отменил ревизионния акт в тази му част, поради липсата на доказателства, установяващи датата на която услугите са извършени, което препятствало установяване на конкретния данъчен период, в който е следвало да бъде начислен данъкът. Според съдебния състав, органите по приходите не са установили, че данъчното събитие по насрещните доставки е настъпило през м. 12.2008 г. и през м. 12.2009 г., поради което начисляването на ДДС за тези периоди, било неправилно. Тези правни изводи не се споделят от касационния съд. Не е спорно, че в изпълнение на сключеното споразумение, [фирма] е извършвал услуги през 2008 г. и през 2009 г. по вид и на стойност, посочени от него в представената спецификация. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, доставчикът като регистрирано по ЗДДС лице, е имал задължението да начисли данък по извършените от него облагаеми доставки на услуги, предмет на споразумението, като издаде данъчен документ, в който да посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка в справката – декларация и посочи документа в дневника за продажби за съответния данъчен период. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /на л. 514 от делото/. От неизпълнението на законовото си задължение, ревизираното лице не може да черпи благоприятни правни последици, чрез избягване на данъчно облагане. Не е обосновано, в тежест на ревизиращия орган да се възлага да установява факти и ангажира съответните им доказателства за конкретните дати, на които е настъпило данъчното събитие чрез извършване на услугите, при положение, че самият търговец не е документирал по съответния начин тези дати. Освен това, начисляването на данъка за последния данъчен период за 2008 г. и 2009 г. е благоприятно за лицето, предвид по-ниския размер на дължимите лихви за забава. Следователно, законосъобразно е прието от ревизиращия орган, дължимост на ДДС върху стойността на извършените услуги по бартерното споразумение от 21.04.2008 г., като данъкът върху добавената стойност за м. 12.2008 г. е в размер на 1 508 лева. За м. 12. 2009 г., данъкът, изчислен върху стойността на предоставените услуги, която е 11 600 лева, следва да е в размер на 2 320 лева, вместо установения с ревизионния акт размер от 3 230 лева, което очевидно се дължи на допусната техническа грешка при изписване на цифрите.
С оглед на изложените мотиви, съдебното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт относно допълнително начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1 508, 00 лева и за м. 12.2009 г. в размер на 2 320 лева, ведно с лихвите за просрочие, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] против ревизионния акт, в частта, с която в тежест на лицето е начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1 508, 00 лева и за м. 12.2009 г. в размер на 2 320 лева, ведно с лихвите за просрочие, а в останалата част за начисления данък за м. 12.2009 г. за сумата над 2 320 лева, решението, с което актът е отменен, следва да остане в сила.
При този изход на спора, се налага да бъде извършено преизчисляване на дължимите на страните съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. Приходната администрация претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което за първата изчислено по компенсация е в размер на 171, 40 лева, а за касационната е в размер на 574, 90 лева или общо 746, 30 лева. От ответната по касация страна, разноски не се претендират за настоящото съдебно производство. Оспореното решение в частта за разноските следва да се отмени, като в полза на Дирекция „ОДОП” [населено място], се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 746, 30 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1773/15.03.2016 г., постановено по административно дело № 1262/2013 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2021200773/18.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден частично с Решение № 2133/29.08.2012 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” [населено място], относно допълнително начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1 508, 00 лева и за м. 12.2009 г. в размер на 2 320 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта, с която са присъдени съдебно-деловодни разноски, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. В. Д., осъществяваща дейност като [фирма] против Ревизионен акт № 2021200773/18.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден частично с Решение № 2133/29.08.2012 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” [населено място], относно допълнително начислен ДДС за м. 12.2008 г. в размер на 1 508, 00 лева и за м. 12.2009 г. в размер на 2 320 лева, ведно със съответните лихви.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1773/15.03.2016 г., постановено по административно дело № 1262/2013 г. по описа на Административен съд – София град, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. В. Д., осъществяваща дейност като [фирма], ЕИК :[ЕИК], да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, юрисконсултско възнаграждение в размер на 746, 30 лева.
Решението не подлежи на обжалване.