Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 781 от 17.04.2015г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161400637/20.06.2014г. на органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – [населено място], потвърден с решение № 882 от 01.09.2014 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при НАП, с който на жалбоподателя са устано­вени допълнителни публични задължения – корпоративен данък за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., съответно в размер на 1 506.57 лв, 1 293.83 лв., 938.75 лв и 2 414.42 лв, с прилежащи лихви 827.87 лв, 561.06 лв, 310.20 лв и 547.56 лв и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2007г. с 20263.65 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания, които съдът квалифицира като такива за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че съдът е кредитирал избирателно свидетелските показания и не се е съобразил със заключението на експертизата. Поддържа още, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които съдът не е отчел, както и че данъчната основа е неправилно определена. Иска се отмяна на оспореното решение, съответно на РА и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално...