Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 707 от 06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3731/2013 г. по описа на Административния съд – П., с което по жалба на [фирма], със седалище в [населено място] е отменен ревизионен акт (РА) № 261301495 от 23.08.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 1194 от 18.11.2013 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 11 783.32 лв., ведно със законните лихви.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно се е позовал на решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС), защото казусът по това дело касае разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а в настоящия случай административния орган е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. М. К оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в...