Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], срещу решение № 1482/16.10.2015 г. по адм. д. № 571/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-02-1400982-091-01/10.09.2014г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 68/24.02.2015г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/гр.Б. при ЦУ на НАП, за установен допълнителен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 19 043, 08 лв. и лихви - 5 655, 37 лв. от непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. по реда на чл. 189б ЗКПО, поради неизпълнение на предпоставките по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Изложени са твърдения за неправилност на решението, постановено в противоречие със събраните в хода на административното и съдебно обжалване писмени доказателства и в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени РА като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. не е взел становище по касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание на 26.10.2016 г. пред Върховния административен съд, страните не са се явили и не са представлявани от процесуален представител.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО регламентира преотстъпване на корпоративния данък при едновременното изпълнение на следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1; 5. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) ;

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

Общото изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък е регламентирано в чл. 167 ЗКПО в редакцията на текста, приложима към процесния данъчен период - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., съгласно който по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения; 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

В случая, ДЗЛ към 31.12.2011 г. е имало задължение за ДДС в размер на 390 лв. главница и лихви - 47, 41 лв., като този факт не е спорен. Задължението по ЗДДС за м. 11.2011 г. е признато от ревизираното лице и дори е внесено от него в по-късен момент, но се изтъква възражение, че се касае за допусната техническа грешка от счетоводителя на фирмата. Този довод е неоснователен, както е приел съдът. Макар и при несъизмеримост по стойност между невнесеното данъчно задължението към 31.12.2011 г. по ЗДДС - 390 лв. и лихви-47, 41 лв. с размера на ползвания преотстъпен данък по реда на чл. 189б ЗКПО - 19 043, 08 лв., наличието на визираната по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО отрицателна предпоставка, препятства ползване на данъчно облекчение. Основанията за ползване на данъчно облекчение и отрицателните предпоставки по закон, които препятстват ползването на същото, са императивни законови разпоредби и са в съответствие с целта на закона. Задължение на данъчния субект е да спазва стриктно законовите разпоредби, свързани със задълженията за данъци при положение, че иска да ползва право на данъчно облекчение.

Неоснователно е и твърдението, че декларираното задължение по ЗДДС не може да се третира като подлежащо на принудително изпълнение, предвид липсата на образувано изпълнително производство спрямо него. Нормата на чл. 167 ЗКПО не съдържа изискване да е започнала процедура по принудително изпълнение и да са предприети действия по чл. 182 ДОПК. Задължението по ЗДДС е установено по дата и размер с подадената от ревизираното лице справка-декларация по ЗДДС, при което не е необходимо това задължение да се установи с нарочен акт. Дали са предприети действия по принудително изпълнение или не, е въпрос, който е неотносим към приложението на чл. 167 ДОПК.

Предвид изложеното, към 31.12.2011 г. ревизираният субект е имал изискуемо публично задължение и същият не е имал право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. по реда на чл. 189б ЗКПО, което право е упражнено с подадената за 2011 г. Г. по чл. 92 ЗКПО.

Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на процесния РА, за правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1482/16.10.2015 г. по адм. д. № 571/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.