Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото К. Д. К. и И. К. К. срещу решение № 2010/27.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 372/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5649/31.07.2017 г. по гр. дело № 6049/2015 г. на Софийския градски съд (СГС), е обявен за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо ищеца „Велде гезелшафт“ М.Б.Х., договор за дарение на недвижим имот от 28.12.2012 г., обективиран в нотариален акт №. .., том. .., рег. №. .., дело №. ... г. на нотариус с рег. №. ..., сключен между двамата касатори-ответници, по отношение на апартамент № 197, намиращ се на ет. 4 в жилищната сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „З“, представляващ самостоятелен обект в сградата, с идентификатор. .... (подробно описан ведно с принадлежностите му); в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото.

С определение № 154/11.04.2019 г. касационното производство по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането е постановено тъй като предмет на разглеждане по това тълкуването дело е формулираният и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателите, правен въпрос: налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.

Тълкувателно решение (ТР) № 2/2017 г. по посоченото тълкувателно дело е постановено на 16.05.2019 г. и е обявено на 09.07.2019 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК.

С т. 2 от това тълкувателно решение е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено следното: По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти (предмет на делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда; правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т. е. установяване наличието на действително вземане – е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност). Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.

За да уважи иска по чл. 135 от ЗЗД, в мотивите към обжалваното решение по настоящото дело въззивният съд е приел, че с представените по делото доказателства ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника К., като тази връзка съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение по търг. дело № 5716/2012 г. на СГС този ответник е осъден да заплати на дружеството-ищец сумата 100 000 EUR, ведно със законната лихва върху нея, както и че за събиране на тази сума е издаден изпълнителен лист от 30.09.2016 г. по възз. търг. дело № 5310/2015 г. на САС. Видно, обаче, от изявленията на страните в касационната жалба и в отговора на същата, пред настоящата инстанция между тях е безспорно обстоятелството, че исковото производство между дружеството-ищец и касатора-ответник К. за вземането за сумата 100 000 EUR не е приключило с влязло в сила решение.

Тъй като съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите, правен въпрос е от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, за което ВКС следи служебно (в този смисъл и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), то касационното обжалване следва да се допусне по този правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 162.09 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 41/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2010/27.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 372/2018 г. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите К. Д. К. и И. К. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 162.09 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационните им жалби ще бъдат върнати.

След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: