Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. П. П. против решение № 104/03.05.2012 г., постановено по гр. д.№ 72/2012 г., от І-ви граждански състав на Окръжен съд – С. З.

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 286 ГПК, ответниците по касационната жалба Г. Б. Г. и Д. Б. К. оспорват наличието на касационни основания за допускането да касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да допусне до делба процесния имот, съдът е приел, че същия е съсобствен между страните, при квоти по 3000/16900 ид. ч. за Г. Б. Г. и Д. Б. К. и 10900/16900 ид. ч. за Ю. П. П.. Съдът е отчел безспорното обстоятелство, че в предходен съдебен процес, по предявен от отрицателен установителен иск, са отречени правата на собственост върху спорния имот на Г. Б. Г. и Д. Б. К. върху спорния имот, но само до размер на 10900/16900 ид. ч., които съдът е приел, че принадлежат на Ю. П. П.. Отрицателния установителен иск е бил предявен от Ю. П. П. против Г. Б. Г. и Д. Б. К. с предмет отричането на правата на собственост на ответниците по този иск, върху същия имот, предмет и на делбата между същите страни. Съдът е приел, че в това производство /по установителния иск/ е проведен косвен съдебен контрол за законосъобразност върху проведената процедура по отмяната на отчуждаването, от която черпят права на собственост Г. Б. Г. и Д. Б. К. и следва да се зачете силата на пресъдено нещо, установяваща правата на страните в делбения процес по отношение на съсобствения имот. Съдът е проследил процедурата по отчуждаването, като фактология, но само дотолкова, доколкото от представените в тази насока доказателства се установяват правата на Г. Б. Г. и Д. Б. К. върху делбения имот.

В изложението на касационните основания по чл. 280 от ГПК се твърди, че в противоречие със практиката на ВКС, съдът се е произнесъл по правни въпроси – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочените от касатора правни въпроси са относно предпоставките за реституция на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони и свързания с този правен въпрос въпрос за допустимостта на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху заповеди и съдебни решения по чл. 4 от ЗВСВОНИ по З. и др. Поставя се и правния въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо и ползуват ли се мотивите на съдебното решение с такава.

Съдът не е отрекъл възможността за косвен съдебен контрол за законосъобразност, но е приел, че същия е извършен в съдебното производство по предявения установителен иск за собственост, като в тази насока поставените правни въпроси за възможността за косвен съдебен контрол и в тази връзка относно предпоставките за реституция на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони са неотносими. Съдът не се е позовал на сила на пресъдено нещо на мотивите на съдебното решение по установителния иск, а е зачел силата на пресъдено нещо, с която е отречено правото на собственост на ответниците по този иск за съответните идеални части, като въззивния съд по в делбеното производство е изложил самостоятелни мотиви относно принадлежността на правото на собственост по отношение на останалите идеални части от правото на собственост върху делбения имот. Съдът е зачел силата на пресъдено нещо по отношение на отреченото право на собственост, което е отразено и в диспозитива на съдебното решение по установителния иск, т. е. не е признал сила на пресъдено нещо на мотивите на съдебно решение. В тази връзка липсва произнасяне по така поставения процесуалноправен въпрос от касатора, оттам и противоречие с цитираното тълкувателно решение.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, поради липсата на сочени от касатора предпоставки за това.

Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 104/03.05.2012 г., постановено по гр. д.№ 72/2012 г., от І-ви граждански състав на Окръжен съд – С. З.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.