Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата С. К. К. против решение № 1271/26.07.2012 г. по гр. дело № 1355/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1047/16.03.2012 г. по гр. дело № 4376/2011 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ищците Д. С. Г. и Р. С. Г., че жалбоподателката-ответник не е собственик на поземлен имот № *, находящ се в СО”М.” в кадастрален район по ПНИ * землище на [община] с площ от 1123 кв. м. на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. процесуално правен въпрос – допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е решение № 993/30.12.2009 г. по гр. дело № 3351/2008 г. на ВКС III г. о. постановено по чл. 290 ГПК, 2. материално правен въпрос – каква е правната стойност на издадената заповед на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ползувател, с която е наредено да се придобие от същия собствеността и дали възоснова на същата се придобива собствеността, макар, че не са били налице една част от предпоставките по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Д. С. Г. и Р. С. Г., чрез адв. Н. Т. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Предмет на исковата претенция е предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пр. осн. чл. 124 ГПК ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 1321/10.02.2006 г. на ОСЗ [населено място] в полза на наследниците на Т. П. Д. е признато право на възстановяване на имот, представляващ лозе с площ от 10 дка в м.М., в терен по пар. 4 в[жк], представляващ имот № * и № * по Кадастралния план, изработен през 1997 г. Ищците са наследници на Т. П. Д., починал на 14.05.1935 г.

Прието е, че с протокол № 3/28.03.1980 г. на ОНС на [населено място] е одобрен списъка на лица за раздадени земи по реда на ПМС № 76 и на жалбоподателката е предоставен за ползване имот с площ от 800 кв. м., находящ се в м.М. в землището на [населено място].

С решение по адм. дело № 401/97 г. на Варненския окръжен съд е отменена заповед на кмета на [община] от 06.02.97 г., с която е отказано на ответницата да й бъдат признати права по реда на пар. 4б ЗСПЗЗ и е одобрена оценка на имота с площ от 1000 кв. м. Сумата е била изплатена от жалбоподателката-ответник по иска.

Съдът е приел, че със заповед № 0188/07.03.2005 г. на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ жалбоподателката е придобила правото на собственост върху имот с площ от 1000 кв. м. № * в м.М. на СО по пар. 4 на[жк]на [населено място].

С протокол № 38/09.05.2005 г. жалбоподателката е въведена във владение на имот № * с площ от 1000 кв. м.В полза на същата е издаден констативен нотариален акт № 53/2006 г. за процесния имот.

Възоснова на СТЕ е установено, че имот № * попада в границата на имот № * по ПНИ.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е допустим – налице е правен интерес от търсената с него защита. Прието е, че в хипотеза на неприключил процес на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците и при влязъл в сила ПНИ, съобразно който имота е записан на друго лице, претендиращо права по пар. 4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ отрицателният установителен иск против лица, претендираща да са бивши ползватели и трансформирали правото на ползване в право на собственост чрез изкупуване на земята по реда на пар. 4а ПЗРВ на ЗСПЗЗ отрицателният установителен иск е допустима форма на защита.

По основателността на иска съдът е приел, че процесният имот има земеделски характер, предоставен е за ползване на ответницата-жалбоподател по реда на ПМС. Според въззивния съд в процесния имот не е изградена сграда до 01.03.1991 г., поради което правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост.

По възражението за изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателката съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като не е налице годно основание да направи жалбоподателката собственик на имота – за същата не са налице предпоставките за придобиване собствеността на имота на осн. пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че в полза на жалбоподателката не е изтекъл и предвидения 10-годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ГПК, тъй като началото на срока според съда тече от приключване на административната процедура по възстановяване собствеността върху земята по ЗСПЗЗ. Прието е, че началният момент на 10-годишния давностен срок е от 15.12.2003 г., когато е влязъл в сила ПНИ, а решението на ОСЗ е от 10.02.2006 г., поради което срокът не е изтекъл.

При тези съображения съдът е направил извода за основателност на предявения иск.

По правните въпроси:

Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението.

С решение № 993/30.12.2009 г. по гр. дело № 3351/2008 г. на ВКС III г. о. постановено по чл. 290 ГПК съдът се е произнесъл по предявен отрицателен иск от лица с признато право на собственост по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ върху недвижим имот, попадащ в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ срещу лица, на които е предоставено право на ползване и със заповед на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ им е признато право на собственост върху този имот. Застъпено е становището, че за ищците, като лица с възстановено право на собственост не е налице интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен иск. Прието е, че ответниците владеят имота и лишеният от владението собственик може да защити правото си на собственик срещу владеещия несобственик само чрез осъдителен иск. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита. С обжалваното въззивно решение правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с разрешението в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК.

Не следва да се допусне касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран в изложението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът касае приложното поле на пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна съдебна практика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска

касационно обжалване на решение № 1271/26.06.2012 г. по гр. дело № 1355/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 24060/30.07.2012 г., подадена от ответницата С. К. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] А, вх.В, ап. 16, чрез адв. Д. П..

Указва

на жалбоподателката С. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 144.30 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г. о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: