Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЛ. П. по адм. дело № 8458/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Стоянов, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 3286/ 19.05.2021 г. по адм. дело № 8309/2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). Решението се обжалва в частта му, с която НЗОК е осъдена да заплати на И. Г. от гр. София:

1. дължимата лихва за периода от 01. 02. 2018 г. до 9.11.2020 г., върху сумата от 13 511 лева, представляваща левовата равностойност на 6908,17 евро /не е уточнен размер/;

2. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца вреди в периода 01. 02. 2018 г. - 19. 11. 2018 г., в следствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № РД-Е126-5/ 01.02.2018 г. на Управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното й изплащане и

3. присъдените разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се поддържат твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът намира първата сума за недължима, поради това, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, тъй като не е узнал за съдебното решение, с което неговия административен акт е отменен. По отношение на втората сума и присъдените лихви намира, че неправилно съдът присъдил неимуществени вреди, поради тяхната недоказаност като основание и размер. Счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между страданията, болките, притесненията, отчаянието и безсилието на ищеца и издадените от неговите длъжностни лица незаконосъобразни административни актове. При условията на евентуалност излага съображения, че във връзка с размера на присъденото обезщетение съдът не е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, въз основа на което е присъдено прекомерно по размерите си обезщетение. Моли да се отмени обжалваното решение на Административен съд София-град и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание се представлява и поддържа жалбата си.

Ответникът И. Г. от гр. София, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, адв. П. от САК, излага становище за недопустимост на касационната жалба, както и че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като не страда от пороците изложени в касационната жалба. Моли жалбата да се остави без разглеждане или без уважение и да се остави в сила първоинстанционното решение. В съдебно заседание не се представлява поради заболяване на процесуалния представител, но в допълнително писмено становище посочва, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, не страда от пороците, които са формулирани като основание в рамките на касационната жалба. Претендира направените разноски в производството, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат Петрова, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Съдебното производство е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.203 АПК, във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявени от ищеца И. Г. от гр. София против Национална здравноосигурителна каса за обезщетяване на:

1. Имуществени вреди в размер на 6908,17 евро, представляващи заплатени от ищеца разходи за лечение в Университетска клиника Дюселдорф, Германия, причинени вследствие от отменен незаконосъобразен административен акт - Решение № РД-Е126-5/ 01. 02. 2018 г., издадено от Управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

2. Имуществени вреди в размер на 4066, 68 лева, представляващи възнаградителна лихва по договор за банков кредит, сключен между Я. Г. /майка/ и „Банка ДСК“ ЕАД, от 01.02.2018 г. до 25.02.2026 г., която лихва по силата на договор за заем, сключен между ищеца и неговата майка, представлява претърпяна от ищеца имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт - Решение № РД - Е126-5/ 01. 02. 2018 г., издадено от Управителя на НЗОК.

3. Неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца вреди в периода 01.02.2018г. - 19.11.2018 г., в следствие на отменен от съда като незаконосъобразен административен акт - Решение № РД-Е126-5/ 01. 02. 2018 г. на Управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

4. Неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, считано от 19.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, настъпили в следствие на нищожен мълчалив отказ на Управителя на НЗОК да възстанови средства за извършено планово лечение в Университетска клиника - Дюселдорф за периода 25.01.2016 г. - 09.02.2016 г. Иска се съдът да установи и прогласи нищожността на мълчаливия отказ. Претендира се и законна лихва върху посочената сума от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение АССГ е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на И. Г.:

1. дължимата лихва за периода от 01. 02. 2018 г. до 9.11.2020 г., върху сумата от 13 511 лева, представляваща левовата равностойност на 6908,17 евро /не е уточнен размер/;

2. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца вреди в периода 01. 02. 2018 г. - 19. 11. 2018 г., в следствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № РД-Е126-5/ 01.02.2018 г. на Управителя на НЗОК, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното й изплащане и

3. направените разноски в първоинстанционното производство.

В останалата им част е отхвърлил предявените пред него искове.

За да достигне до този резултат АССГ е приел, че по отношение на ищеца са налице материално правните предпоставки за уважаване на исковите претенции.

От фактическа страна съдът е установил, че И. Г. има [заболяване] - [заболяване], което причинява [заболяване]. Същият е с трайно намалена работоспособност - 92 %, съгласно ЕР на ТЕЛК № 1827/ 28. 05. 2018 г. По повод на [здравословно състояние] през 2015 г., лечението на което не постигнало успех в Р. Б. И. Г. се свързал с лекуващия си лекар в гр. Дюселдорф, Германия и който извършвал предишни операции на Георгиев. На ищеца било издадено от НЗОК удостоверение за право на планирана здравна помощ зад граница - формуляр S2 /съгласно Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09/, с изх. № Е 112-01-61/23.12.2015г. и с очакван период на лечение от 25.01.2016г. до 07.2.2016 г. С посочения формуляр се предоставя възможност на лекуваното лице разходите по лечението да бъдат покрити от НЗОК. Това обаче не се случило в периода преди, по време или след операцията и лицето било принудено да заплати само стойността на съответните медицински интервенции. След завръщането си в България, на 17.03.2016 г. И. Г. подал заявление с вх. № Е126-01-74/17.3.2016г. до НЗОК за възстановяване на сумата по лечението от 6908,17 евро. Едва на 01.02.2018г. управителят на НЗОК се произнесъл с Решение № РД-Е126-5/01.02.2018г., с което е отказал на И. Г. да му бъде възстановена посочената сума. Този отказ е бил отменен по жалба на Георгиев с Решение № 7439/10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 4556/2018 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 15698/19.11.2019г., постановено по адм. дело №1965/2019г., ВАС.

На първо място, по отношение на исковата претенция от 6908,17 евро АССГ е установил, че е налице отменен административен акт /отказ за заплащане на сумата за лечение, обективиран в Решение № РД-Е126-5/01.02.2018 г. на управителя на НЗОК/; настъпили вреди, изразяващи се в заплатената от лицето сума за лечение и причинно-следствена връзка между постановения отказ и настъпилите в правната сфера на лицето вреди. В хода на съдебното производство е установено, че дължимата сума в размер на 13511 лева, представляваща левовата равностойност на 6908,17евро е заплатена от ответника на ищеца на 09.11.2020 г. Поради това, съдът е осъдил ответника да заплати законната лихва върху посочената сума, дължима за периода от 01.02.2018г. до датата на извършеното плащане - 09.11.2020 г., която претенция е акцесорна на основната искова претенция, оказала се основателна и призната от ответника.

На второ място, по отношение на исковата претенция за репариране на неимуществени вреди, съдът е намерил, че същата е доказана по основание, но не и по размер. Правопораждащият правото на обезщетение юридически факт е същият, както при първата претенция, а именно – Решение № РД-Е126-5/01.02.2018г. на Управителя на НЗОК, отменено с Решение № 7439/10.12.2018г., постановено по адм. дело №4556/2018г. по описа на Административен съд - София град и влязло в сила на 19.11.2019г., след като е потвърдено с Решение №15698/19.11.2019г., постановено по адм. дело №1965/2019г. по описа на Върховния административен съд.

Като доказателства за твърдените в исковата молба неимуществени вреди са ангажирани свидетелски показания, които разкрили твърдените от ищеца негативни преживявания и отрицателни емоции, преживени именно в исковия период.

На база установените факти решаващият съд е посочил, че в процесния случай е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото не е спорно, че решенията на управителя на НЗОК, които по своята същност са индивидуални административни актове, са били отменени по реда на АПК на две инстанции. Първоинстанционният съд е преценил наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове на НЗОК и посочените в исковата молба вреди. Сметнал е, че по отношение на неимуществените вреди И. Г. е изпитал описаните от него в исковата молба емоционални страдания и притеснения – станал по-затворен и по-мълчалив, нямал желание за живот. В продължение на дълъг период от време преди постановения отказ ищецът е полагал усилия да му бъде възстановена заплатената и непосилна за него сума за лечението му в Германия, за което той е имал издаден формуляр S2. В продължителния период от време от подаване на Заявление № Е126-01-74/17.03.2016г. до НЗОК, до издаването на отказа, обективиран в Решение № РД-Е126-5/01.02.2018г. на управителя на НЗОК, ищецът е имал надежда, че финансовото затруднение на неговото семейство и него, породено вследствие на заплатената с лични средства операция /въпреки предварителното одобрение от НЗОК/, ще бъде подобрено, след като сумата от 6908,17 евро му бъде възстановена от НЗОК. С отказа на административния орган това да бъде сторено почти две години по-късно, ищецът е загубил тази надежда и е изпаднал в тежко емоционално състояние, отразило се качествено на начина му на живот.

Претендираната сума от 25000лв., обаче е сметната от съда за прекомерна, като е определена по справедливост сумата от 15000лв. Първостепенният съд е мотивирал решението си със задължителните указания, дадени в т. II от ППВС № 4/1968 г. по отношение на понятието „справедливост“, използвано в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се споделят от настоящия състав доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и относимостта на установените посредством тях релевантни за спора факти към приложимия материален закон.

Правилно административният съд е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Съгласно специалната правна уредба на ЗЗО и ПУД на НЗОК, НЗОК е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на юридическо лице. Предвид възложената със закон - чл.6 ал.1 от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо че е извън системата на изпълнителната власт. С оглед на това, същата притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.

В случая са предявени искове по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отменени незаконосъобразни административни актове.

Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1) административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 2) причинена неимуществена или имуществена вреда и 3) причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

1. Безспорно по делото се доказва наличие на незаконосъобразен административен акт – отказ на НЗОК, отменен по съответния съдебен ред.

2. По делото са налице доказателства за настъпили вреди, що се касае до имуществения иск, в частта за присъдените от съда лихви. Доказана е причинно-следствената връзка между настъпилите имуществени вреди и отмененият административен акт. Исковата претенция за основната сума от 6908,17 евро е била удовлетворена предварително от ответника, следователно правилно в тази си част не е била присъдена на лицето. С новият си административният си акт за заплащане на сумата /Решение №РД-Е-126-270/14.10.2020г./ и изплащането на главницата обаче, НЗОК не е уредил последиците от забавата си, поради което правилно АССГ е присъдил на лицето дължимата сума по акцесорния иск, представляваща законовата лихва от датата на настъпване на правопораждащия обезщетението факт – 01.02.2018г. до датата на извършеното плащане - 09.11.2020 г. /съгласно представения счетоводен документ/.

Неоснователно е възражението, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, доколкото същият е можел далеч преди завеждане на исковата молба да отстрани последиците от незаконосъобразния си акт. Съдът споделя възражението на касационния ответник за неоснователност на аргумента, че е липсвало връчване на съдебното решение, с което отказът на НЗОК е отменен, именно защото чл.7, ал. 2 от ГПК разпорежда единствено препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване да бъде изпращан на страните. За всички останали съдебни актове, вкл. решенията на ВАС като касационна инстанция, страната е длъжна да следи сама.

3. Неоснователно касационният жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е присъдил неимуществени вреди, поради тяхната недоказаност.

Относно размерът на претърпените и присъдени неимуществени вреди, който иск е съответно редуциран по справедливост от съда, следва да се приеме за безспорно, че от всеки незаконосъобразен административен акт за адресатът му – физическо лице могат да се породят негативни емоционални изживявания. Дали и в каква степен същите следва да бъда овъзмездени е въпрос на преценка по справедливост от съда, въз основа на представените пред него доказателства и при съвкупната им преценка с останалите обстоятелства по делото.

В настоящия случай, е безспорно доказано, че са причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания у ищеца, изразяващи се в страх и стрес, чувство на отчаяние, обреченост, напразни очаквания.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на НЗОК, за намаляване на размера на присъденото обезщетение, като прекомерен. АССГ е изложил обосновани мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. В анализа си, съдът е отчел конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето, а направените изводи, относно размера на обезщетението съответстват на данните и събраните гласни доказателствени средства по делото.

В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и конкретното им психическо отражение върху увреденото лице. Отчетен е техния интензитет и продължителност - почти две години водене на съдебни производства за получаване на сумата, заплатена за лечение, за което е имало предварително одобрение и следователно легитимно очакване, че ще бъде възстановена.

Настоящият състав намира, че правилно е приложен от съда критерият по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – наличието и степента на претърпените емоционални болки и страдания, тяхната продължителност, обществено-икономическите условия, създадената до момента съдебна практика, но също така и обществените представи за справедливост. В случаи, касаещи здравословното състояние на лицата и особено, когато са от уязвими обществени групи /Георгиев е лице с призната трайно намалена работоспособност - 92 %/ стандартът за определяне на дължимото обезщетение следва да бъде завишен, но не и прекомерен. Ето защо, размерът на присъденото обезщетение за претърпените и доказани от И. Г. неимуществени вреди, съдът намира за справедливо и обосновано определен на 15000 лв.

Правилно са присъдени на ищеца направените от него разноски в размер на платената такса за образуване на производството пред АСГГ в размер на 10 лв.

С оглед изхода на делото и във връзка с направеното искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съдът намира същото за неоснователно. Действително е доказано, че ищецът е в материално затруднено положение. По делото обаче е представено само пълномощно, но липсва представен договор за правна защита и съдействие. За да упражни своето право на присъждане на разноски адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да се посочи, че последните са престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза от чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Поради липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата касационна инстанция, не може да бъде уважено искането на процесуалния представител на ищеца за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3286/19.05.2021 г. по адм. дело № 8309/2020 г. по описа на Административен съд - София град в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. П. п/ Юлиян Киров