Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [фирма] против решение № 1547/27.10.2015 г. по адм. д. № 2382/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно.
Касационният жалоподател [фирма] е подал и частна жалба против определение № 2560/30.12.2015 г., с което молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК (Г. П. К.) /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК за допълване на решението в частта относно разноските е отхвърлена.
Ответникът, заместник кмет на [община], представляван от юрк.. Р в писмен отговор и възражение поддържа доводи за неоснователност на касационната и частна жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по частната не взема становище.
Върховният административен съд намира касационната и частна жалба процесуално допустими като подадени от надлежна страна в съответните процесуални срокове. По касационната жалба:
В първоинтанционното производство касаторът е оспорил заповед № 2903/23.10.2014 г. на зам. кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е наредено на [фирма] с управители В. Д. Д. и В. Д. М. да премахне незаконен строеж " преустройство чрез приобщаване на дворно място към площта на офис в партерен етаж" в жилищна сграда в УПИ ІІ-7601, 7602, кв. 57 по плана на [населено място], к/с "Възраждане".
Оспорването е уважено частично предвид установяването, че към датата на издаване на заповедта дружество-адресат не съществува, а обектът е собственост на [фирма] със собственик и управител В. Д. Д., предвид което в частта, с която разпорежданията по заповедта са вменени в задължение на [фирма] заповедта е отменена.
В останалата част оспорването е отхвърлено като неоснователно с мотиви относно характера на преустройството и времето на извършването му.
Касационната жалба, подадена срещу отхвърлителната оспорването част на първоинстанционното решение е неоснователна.
В писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, обектът на премахване е описан като Г-образна преграда, изпълнена от P. профили с дължина по продължение на фасадата на жилижната сграда в посока запад-изток 1, 8 м., ширина 1, 20 м и височина 2, 25м.Представлява продължение на съществуваща P. дограма и оформя вход на предверие към партерно помещение.Стандартно закрепена е за лицевата фасада на сградата, отгоре - за съществуваща тераса и отдолу за таванската плоча на сутеренния етаж. Спецификата на обекта дава възможност да бъде словестно описан и с редакцията, възприета от административния орган като вид преустройство чрез приобщаване на част от дворно място към площта на офис в партерния етаж на жилищната сграда.Същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ-вид преустройство в партерния етаж на жилищната сграда чрез обособяване на вход на предверие към помещение в този етаж и трайно въздействие върху терена извън габарита на сградата. Така оформения вход не е предвиден по инвестицонния проект на сградата и е извършен без разрешение през 1998 г., след въвеждането й в експлоатация. С оглед времето на извършване търпимостта му съдът правилно е изследвал в хипотезата на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ.
Касационният довод за търпимост на строежа на основание действащия § 127, ал. 1 ЗИДЗУТ е неоснователен, тъй като тази разпоредба не изключва приложението на § 16 ПЗРЗУТ, а в допълнение на сроковете по тази разпоредба, въвежда нов, четвърти срок за търпимост на строежите от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. При преценка търпимостта на незаконен строеж в хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ от значение е времето на извършване и деклариреното му в предвидения срок пред одобравящия орган.
С оглед изложеното решението в обжалваната му част като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба, предвид претенцията в депозирания отговор по тази жалба, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната жалба:
Предвид частичната основателност на първоинстанционното оспорване претенцията за присъждане на разноски, своевременно заявена и доказана, е била частично основателна - чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Ето защо съдът не е имал основание в производството по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК да я отхвърли изцяло. Следва постановеното в това производство определение да бъде отменено и на оспорващия се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 250 лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА с обжалваната му част решение № 1547/27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2382/2014 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], представлявано от В. Д. Д., ДА ЗАПЛАТИ на [община] разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за касационната инстанция в размер на 450 лв.
ОТМЕНЯ определение № 2560/30.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2382/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [община] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],ж. к."М. Р", [улица], представлявано от В. Д. Д., разноски за първата инстанция в размер на 250 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.