Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено като неправилно решение № 5305/24.07.2015г. по адм. д. № 3203/2015г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против АПВ № П-22221014060874-004-01/16.12.2014г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли АПВ да бъде отменен, да се постанови възстановяване на поисканата сума и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-2221014060874-004-01/16.12.2014г. на ТД на НАП-С., с който е отказано възстановяване на 104 871, 40лв – недължимо платен данък по ЗДДФЛ, начислен върху трудовите възнаграждения на работещи в Кралство Х. работници на „В. Ю. Б.В.”. Съдът е обсъдил приложения договор за предоставяне на персонал между двете дружества, по който жалбоподателят предоставя на холандското дружество услуга по осигуряване на временна работа, като трудовите договори с работниците, чужди граждани, се сключват с жалбоподателя, който начислява и изплаща трудовите възнаграждения на работниците, удържа осигуровките, дължими от работниците и другите вноски и плащания. Правилно съдът е приел, че по §1, т. 26, б.”ж” от ДР на ЗДДФЛ правоотношението между жалбоподателя и работниците е трудово, а по §1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ жалбоподателят е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, тъй като...