Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Р. Х. срещу решение № 1253 от 03.06.2015 г., постановено по административно дело № 43/2015 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 460з-17/04.12.2014 г. на Началника на П. Р управление „Полиция” (РУП) – [населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) В. за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на Пето РУП ОДМВР В. не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел.
С обжалваната пред АС Варна заповед № 460з-17/04.12.2014 г. Началникът на 5-то РУП ОДМВР В. налага на Х. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразено в „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, наказуемо по чл. 199, ал. 1, т. 5 от МВР с дисциплинарно наказание”писмено предупреждение”. Според съдържанието на заповедта това нарушение е извършено от Х. на 07.09.2014 г., когато назначен в наряд като автопатрул 516 за изпълнение на патрулно-постова дейност и определен за водач на автомобила за времето от 09, 40 часа до 10, 40 часа напуска границите на обслужвания УП (установъчен пункт) по маршрут 15, вариант 2, зададен в указание рег. № 5035/26.05.2014 г. за изпълнение на ППД без да е поискал и получил разрешение за това от ОДЧ на Пето РУП. Според дисциплинарно наказващия орган с това Х. не е приложил разпоредбата на чл. 61, т. 1 от Инструкция Із-633/25.03.2014 г. за патрулно постовата дейност (ППД) на МВР.
За да отхвърли жалбата Х. приема, че от доказателствата по делото безспорно е установено извършване на нарушението - Х. намирайки се в автомобила е бил наясно, че при отправеното от св. И. съобщение по радиостанцията до ОДЧ за напускане на УП при изпищяването й автопатрулът не е получил искането разрешение.
По делото няма спор относно факта, че около 10, 20 часа на 07.09.2014 г. Х. и И. – наряд в автопатрул 516 напускат УП Г. Т и извършват проверка на адрес кв.В., [улица] на лице с наложена мярка „домашен арест”, след което заемат УП Строителна борса кв.В..
От събраните в хода дисциплинарното и съдебното производство доказателства се установява, че за старши на наряда, в който е осъществявал служебните си задължения Х. на посочените в заповедта датата и място е определен полицай И. Г. И., който поради това поддържа по време на изпълнение на наряда връзка с ОДЧ и взема решение да посетят домашния адрес на лице с наложена мярка „домашен арест”.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дисциплинарните нарушения по този закон са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според ал. 4 дисциплинарната отговорност е лична.
На първо място в заповедта не е посочено кое от изброените в чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушения е осъществил Х. за да приеме органа, че следва да му бъде наложено наказанието, предвидено в чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР. При това неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за формата на акта по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Освен това макар в заповедта да е посочено, че органът е съобразил настъпилите от нарушението последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по административната преписка липсват доказателства това да е сторено. Липсват каквито и да било констатации относно последиците от извършеното нарушение, както и констатация или оценка на цялостното поведение на служителя. Отделно от това липсва обсъждане за формата на вината. Доколкото в случая безспорно е установено, че решението за напускане на УП - Г. Т и извършване на проверка за изпълнение на взета мярка за неотклонение „домашен арест” е взето от старшия на наряда И., при което не може да се приеме, че от страна Х. е налице виновно поведение. На първо място при неизпълнение на разпореждане от определеният за старши на наряда би осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при което изпълнението на такова разпореждане не може да бъде прието за виновно неизпълнение на служебни задължения от страна служителя. Отделно от това от приложената типова длъжностна характеристика за длъжността, заемана от него полицай отм. ши полицай (водач на патрулен автомобил) в група /звено „Охрана на обществения ред, сектор/група/звено „Охранителна полиция” (РУП, УП) в ОДМВР не се установява същия да има правомощия за вземане на такова решение, тъй като основните му длъжностни права и задължения са свързани с изпълнение на указанията на длъжностните лица по отношение експлоатацията на автомобила, неговата техническа изправност и управление. При това отново следва извод за липсата на виновно поведение от страна на Х..
Предвид така изложеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната от Х. заповед е постановена при спазване на изискванията за форма и на предвидените административнопроизводствени правила е неправилен.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано.
Следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което обжалваната от Х. заповед бъде отменена, като постановена при допуснати нарушения на изискванията за форма на акта и на предвидените административнопроизводствени правила за постановяването му – отменителни основания по чл. 146, т. т. 2 и 3 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1253 от 03.06.2015 г., постановено по административно дело № 43/2015 г. от Административен съд Варна и ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ заповед № 460з-17/04.12.2014 г. на Началника на П. Р управление „Полиция” – [населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - В., с която на Х. Р. Х. - полицай, водач на патрулен автомобил в група „Охранителна полиция” е наложено на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца като незаконосъобразна. Решението е окончателно.