Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв.. С, против решение № 1471/11.02.2016 г. по адм. д. № 9818/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът министър на земеделието и храните поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Постъпила е и частна жалба на министъра на земеделието и храните против протоколно определение от 13.04.2016 г. с молба за допълването му в частта на искането за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба, [фирма], я оспорва с доводи за неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. По касационната жалба:

Като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледена по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното произвоство е образувано по оспорване на [фирма] срещу Заповед № РД 49-163/15.05.2012 г., в частта, с която на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) /ПЗРЗГ/ министърът на земеделието и храните е определил притежаваните от дружеството поземлени имоти по КВС № 012394 с площ 8.211 дка и № 012395 с площ 8.210 като такива в горска територия.

За да постанови отхвърлителното жалбата решение първоинстанционният тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, мотивирана с констатациите по протокола на комисията по § 4, ал. 1 ПЗРЗГ. Установените по делото нарушения на процедурата по § 4, ал. 3 и ал. 4 ПЗРЗГ е обсъдил в светлината за приетото по делото писмено заключение на съдебна лесотехническа експертиза и ги е приел за несъществени.

Решението е постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3...