Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 8490 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И. М. и Б. Б. срещу Решение № 212/ 21.06.2021 г. по адм. дело № 109/ 2021 г. по описа на Административен съд– Враца (АС Враца). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни доводи в тази насока са развити в представената писмена защита.
Ответникът– Кмет на О. Б. С. в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. М. и Б. Б. против Заповед № 863/ 29.12.2020 г. на Кмета на О. Б. С. с която е отказано припознаване на С. Ц. от Б. Б. и вписването му като баща в акта за раждане на детето.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че в първоначално издадения Акт за раждане на детето е видно, че същото е без установен произход от бащата. След претърпян инцидент с детето, Б. Б. е заявил при условията на чл.64 от СК, припознаване на детето С. Ц., което майката И. М. не е оспорила.
По подаденото заявление е била издадена Заповед № 646/ 26.10.2018 г. на Кмета на община Б. С. с която е спряно производството по извършване на припознаването на детето от Борисов, поради настъпила смърт на детето и е отказано вписване на лицето Б. Б., като баща в акта за раждане.
Заповедта е била оспорена по съдебен ред и е било образувано адм. дело № 59/ 2019 г. на АС - Враца, като с решение № 144/09.04.2019 г. постановено по делото е била отхвърлена жалбата против заповедта, като неоснователна. След оспорване с решение по адм. дело № 7396/ 2019 г. ВАС е отменил решението на АС Враца и е отменил изцяло заповедта, а административната преписка е върнал за ново произнасяне, съгласно дадените указания в решението. В изпълнение на същите, административният орган е събрал необходимите доказателства и след обсъждане приложението на чл.8 ЕКПЧ е достигнал до крайния извод, че не се установява по безспорен начин, че между С. Ц. и Б. Б. има родствена връзка. Органът с процесната заповед от 29.12.2020 г. е отказал извършване на припознаване на С. Ц. от Б. Б. и вписването му като баща в акта за раждане на детето.
С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт на адм. съд, жалбата на двете лица е отхвърлена.
Съдът е посочил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Счел е, че не са допуснати процесуални нарушения в производството по нейното издаване, които да водят до отмяна на това основание. Наред с горното е намерил, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.
АС Враца е възприел мотивите на издателя на заповедта – кмета на община Б. С. които били в съответствие с дадените от ВАС указания, при събиране на допълнителни писмени доказателства по преписката и при прилагане на чл.8 ЕКПЧ.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е потвърдил отказа на административния орган да впише заявеното припознаване. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, поради неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства.
Правилно административният орган и съдът са се съсредоточили в изследването на фактите, при които е поискано да бъде извършено припознаването, а именно в какъв момент и при какви обстоятелства е направено искането за припознаване- 10 години след раждане на детето и два дни след настъпване на пътно - транспортното произшествие. След инцидента майката на С. Ц. и Б. Б. са сключили брак и именно тогава Борисов е инициирал припознаване и на останалите деца.
Неоснователни са касационните възражения, досежно изводите на съда за материална изгода от припознаването. Видно от НОХД № 52/ 2020 г. на Окръжен съд Враца, същото е образувано с конституиране на 13 лица и Окръжна прокуратура Враца в качеството на обвинители. До този момент лицата са получавали помощи, четири години и половина преди подаване на заявленията за припознаване.
Заявяване на припознаване, без да са налице доказателства за действителните родствени отношения, едва след настъпване на произшествие с фатален край за детето, е индиция за имуществени интереси.
Цитирането на дела за присъждане на обезщетения ще са относими, при обосноваване интереса по образувано дело от такъв характер - чл.226 КЗ и чл.45 ЗЗД. Презумпцията, която сочи процесуалният представител на касаторите не може да разколебае извода за заявяване на припознаването с цел на имуществени интереси и в повече за гарантиране правата на Борисов при предявяване на претенции във връзка със смъртта на С. Ц..
Съгласно националното законодателство и в частност чл.64 от СК е налице ограничение на възможностите за припознаване в случаите на смърт на дете. Могат да бъдат припознати само починали деца, които са оставили низходящи. Какъвто случай не е процесният. Тук обаче следва да се анализира доколко е приложима разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право да извършва преценка на заявлението за припознаване, но когато отказва вписване на такова заявление, то следва да съобрази, доколко този отказ не е в противоречие с цитираната норма на чл. 8 от ЕКПЧ.
Водещ, както при институтът на осиновяването, така и при този на припознаването е интересът на детето. Разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията от своя страна защитава не само семейния живот, а също и личния живот. В Решение от 08.12.2016г., на пето отделение на ЕСПЧ - дело Л.Д. и П.K. срещу България (Жалби № 7949/11 и 45522/13), са развити подробни съображения, че основната цел на чл. 8 от Конвенцията е да защити лицето от произволна намеса на държавните органи. Към това отрицателно задължение могат да се прибавят и присъщите положителни задължения за действителното зачитане на личния живот. В двата случая трябва да се има предвид справедливия баланс между конкуриращите се интереси на лицето и на обществото като цяло; по същия начин, и по двата случая, държавата се ползва с определена свобода на преценка. Когато делото повдига деликатни морални или етични въпроси, обхватът на свобода на преценката е по - обширен.
В светлината на горното изложение, след събирането на необходимите доказателства и при съобразяване на данните по делото е обсъдено естеството на връзката между родителите, както и интереса и привързаността, показани към детето. Административният съд правилно се е произнесъл отрицателно с оглед настъпилата смърт на детето, прозиращите имуществени интереси на припознаващия (настоящ касатор). В своя анализ се е съобразил с така посочената разпоредба на чл. 8 от ЕКПЧ, която е с предимство, на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България.
В случая интересът на обществото гарантиран от СК категорично е с предимство пред този на заявителя. Несъмнено след фаталния инцидент, благоприятния резултат от административното правоотношение е единствено за Борисов. Промяната в неговото пасивно поведение не е настъпила навреме и при наличие на необходимите обстоятелства. Това определя, че искането е необосновано и не е в съответствие с целта на СК и ЕКПЧ, като преследва различен от законовия резултат.
Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд– Враца, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно своевременно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212/ 21.06.2021г. по адм. дело № 109/ 2021г. по описа на Административен съд– Враца.
ОСЪЖДА И. М. и Б. Б. да заплатят на О. Б. С. сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направените разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ