Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Бюро по труда” /БТ/ [населено място], чрез пълномощника юрисконсулт М. И, против решение № 173/22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 232/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против решението от 24.02.2015 г. на директора на дирекция „БТ” [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – П. В. Д. от [населено място], не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменено по жалба на засегнатото лице решението от 24.02.2015 г. на директора на дирекция „Бюро по труда” – [населено място] за прекратяване на регистрацията на П. В. Д..

За да постанови този акт съдът е приел, че оспореното решение на директора на дирекция „БТ” [населено място] е постановено от компетентен орган и в писмена форма, но при съществено нарушения на административно производствени правила. Според съда органът не е изпълнил задълженията си по чл. 26,...