Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Балкан“ АД, седалище и адрес на управление гр. Л., ул. „Мизия“ №1 срещу решение №213 от 28.12.2012г. на Административен съд, гр. Л., постановено по административно дело №241/2012г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на „Балкан“ АД срещу акт за установяване на задължения по декларация №АУ000332 от 25.07.2012г. в частта, с която на дружеството за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. е определено задължение за такса битови отпадъци – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на 3 946, 21 лв. и лихви към 23.07.2012г. 139, 05лв. и дружеството е осъдено да заплати 150, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Съдът неправилно приел дължимост на таксата за битови отпадъци, когато услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се извършва не в района, където е разположен имота на дружеството, а някъде в населеното място. Сочи, че макар седалището на дружеството да е на бул. „Мизия“, то имота, за който е начислена таксата, не се намира в седалището на дружеството, а на територия, която не граничи с бул. „Мизия“ и в която не се извършва дейност по почистване от общината. Съдът неправилно приел, че процесният имот съвпада със седалището на дружеството като не отчел събраните по делото гласни доказателства. От последните е видно, че общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на територията, на която е разположен имота на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Л., счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът...