Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Д от гр. [населено място] срещу Решение № 18 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 36/2017 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения № 0183-1 от 26.10.2016 г., издаден от инспектор в звено „Приходи по ЗМДТ и принудително събиране“ при община И. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 4 и 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), потвърден с Решение № 68050030 от 14.12.2016 г. на ръководителя на звено „Приходи по ЗМДТ и принудително събиране“ при община И., в частта му относно установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2010-2016 г. в общ размер на 199, 87 лв., от които 146, 37 лв. главница и 53, 50 лв. лихви.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е изградил изводите си въз основа на неправилно възприемане на гласните доказателствени средства и без да обсъди представените писмени доказателства. Отрича извършването на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ по отношение на имота му с аргумент, че имотът няма достъп до улица и не е снабден с индивидуален съд за битови отпадъци. За отделните години в табличен вид излага твърдения относно честотата на извършване на услугите, като за 2010 г. сочи, че представените по делото протоколи въобще не съдържат данни за извършена услуга „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“. Счита, че услугата „обезвреждане на отпадъци в депа“ също не е извършвана, тъй като не са представени доказателства, че общината има депо. Иска отмяна...