Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“Варна при ЦУ на НАП и на „Велис“ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], представлявано от Х.В, чрез адв. И.С, против Решение №2133 от 29.11.2017г. на Административен съд Варна по адм. д.№ 1496 по описа за 2017г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен

Ревизионен акт № Р-03000815010556-091-001/17.02.17г., на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение №121/05.05.17г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна в частта, с която на „Велис“ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчните периоди от 15.12.2009г. до 30.07.2010г./датата на регистрация/, а именно: за периода 15-31.12.09г.- 3115.20лв., за д. п.м. 01.10г.- 187.83лв., д. п.м. 02.10г.- 114.50лв., д. п.м. 03.10г.- 224лв., д. п.м. 04.10г.- 228.33лв., за д. п.м. 05.10г.- 1617.17лв., д. п.м. 06.10г.- 436.83лв. и д. п.м. 07.10г.- 3187.86лв. и съответните лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата против РА в останалата му обжалвана част.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата е неправилно. Съдът необосновано потвърдил констатациите на приходните органи, че част от приходите от стопанската дейност на ревизираното дружество са превеждани през личните банкови сметки на собственика на капитала му Х.В, а разходите са отчитани в дружеството, като при това са налице неосчетоводени приходи и разходи. Не е доказано нито получаването на приходи, съгласно дефиницията на понятието по НСС-18, нито извършването на разходи с личен труд на собственика на капитала по чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ. Като се признава установения факт, че по банкови сметки на Х.В са постъпвали суми от продажбата на определени стоки и че това лице периодично е захранвало сметките на собственото си дружество, се...