Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 36/12.01.2018г., постановено по адм. д. № 2169/2017г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000316007177-091-001/26.04.2017 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, В ЧАСТТА на установеното задължение на С.А за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 57 321 лв. /петдесет и седем хиляди триста двадесет и един лева/ и В ЧАСТТА на установеното задължение за мораторна лихва върху годишния и авансов данък по ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за разликата над 1 773, 94 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ до 30 325, 03 лв. /тридесет хиляди триста двадесет и пет лева и три стотинки/.
Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение не земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.
С.А чрез адв.. К в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е установено, че С.А е регистриран земеделски производител. За ревизираните отчетни години - 2010...