Образувано е по касационна жалба на пълномощника на И.Е от [населено място] срещу решение № 32 от 9.03.2018 г., постановено по адм. д. № 258/2017 г. по описа на Административен съд - Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С., не е взел отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на И.Е от [населено място] срещу решение № 1040-18-53 от 16.11.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 182-00-124-2 от 29.09.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. С..
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.
Оспореният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон по следните съображения:
По първоначалното дело не е било спорно, че в периода от 19.02.2016 г. до 19.08.2016 г. И.Е от [населено място] е получавал парично обезщетение за безработица, както и че с разпореждане № 182-00-124-2 от 29.09.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е постановено лицето да възстанови добросъвестно получената сума от 4785.48 лв., на основание чл. 54е, ал. 4 във връзка с чл. 54е, ал. 1 КСО. Това разпореждане е било потвърдено от решение № 1040-18-53 от 16.11.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С..
По делото не е било спорно също така, че с решение № 28 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 44/2016 г. по описа на Административен съд - Силистра е била отменена заповед № 011 от 18.02.2016 г. на кмета на О. А, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. е било прекратено служебното правоотношение на И.Е. С решение № 10300 от 7.08.2017 г. по адм. д. № 7792/2016 г. по описа на Върховния административен съд, съдебният акт на първоинстанционния съд е оставен в сила.
По първоначалното дело, решението по което е предмет на настоящия съдебен контрол, е било установено, че на 4.09.2017 г. О. А е заплатила на жалбоподателя сумата 7980 лв., като в платежното нареждане, находящо се на лист 57 от първоначалното дело, изрично е вписано, основанието: „Изплатено дължимо обезщетение, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл.“ Сумата е получена от Енчев по лична негова сметка на 5.09.2017 г., като в извлечението изрично фигурира правното основание на осъщественото плащане.
Основните спорни въпроси по първоначалното дело са били за кой период от време е изплатено обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., съвпада ли то с периода 19.02.2016 г. до 19.08.2016 г., през който лицето е получавало парично обезщетение за безработица и като краен резултат дължи ли то връщането на добросъвестно полученото обезщетение.
При правилно приложение на материалния закон решаващият състав на Административен съд - Силистра е дал отговори на цитираните въпроси, които се поставят и пред касационната инстанция. Жалбоподателят не държи сметка, че той е провел съдебно оспорване само на заповедта, с която е било прекратено служебното му правоотношение. Правното основание на обжалването на този административен акт е чл. 121, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Иск по чл. чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Енчев не е предявявал пред съд. Вместо това, на 28.08.2017 г. той е отправил нотариална покана за доброволно изпълнение до кмета на О. А, с която е заявил и своята претенция за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. в размер на шест заплати, изчислени към момента на признаване на обезщетението за незаконно. Плащането от 4.09.2017 г. на сумата 7980 лв. от О. А е въз основа на цитираната покана, а не на съдебните решения, постановени по дела с различен предмет.
Нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. изрично сочи, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Съдържанието на цитираната законова разпоредба е ясно и не поражда съмнение при тълкуване. Моментът на признаването на уволнението за незаконно е меродавен за размера на обезщетението, а периодът за който е дължимо е не повече от 6 месеца от времето, през което не заема държавна служба. След като със заповед № 011 от 18.02.2016 г. на кмета на О. А е било прекратено служебното правоотношение на Енчев, считано от 19.02.2016 г. и в заявлението си от 22.02.2018 г. за отпускане на обезщетение за безработица, той е декларирал, че прекратяването е станало считано от 19.02.2016 г., то последната дата е тази от която започва да тече времето през което не заема държавна служба, т. е. това е началната дата на 6-месечния срок по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С разпореждане № 182-00-124-1 от 26.02.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица от същата дата - 19.02.2016 г. е било отпуснато исканото обезщетение, което лицето е продължило да получава през целия период, за които органите на НОИ искат възстановяването му.
Към момента на издаване на разпореждане № 182-00-124-2 от 29.09.2017 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. С., Енчев вече е получил на 5.09.2017 г. обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Както бе посочено в тези мотиви последното се отнася до определен от закона период, а не за такъв свободно определяем от жалбоподателя, независимо дали плащането е извършено доброволно или след постановяване на съдебен акт по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
При това положение Енчев дължи възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение, на основание чл. 54е, ал. 1 КСО.
По изложените в тези мотиви съображения се приема, че решението на първоинстанционния съд не страда от соченото от касатора отменително основание - нарушение на материалния закон, което обуславя оставянето му в сила.
Що се касае до присъдените от първоинстанционния съд разноски те са в минимален размер и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед изхода по спора и осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт.
При неоснователност на касационната жалба разноски в полза на подателя й не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 9.03.2018 г., постановено по адм. д. № 258/2017 г. по описа на Административен съд - Силистра. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.