Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 4 ЗМДТ.

Образувано е по касационна жалба на П.Ж от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 882 от 09.05.2018 г., постановено по административно дело № 2750/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 25/17.07.2017г. на органи по приходите в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при О. Б, потвърден с Решение № 2360/05.09.2017г. на Кмета на О. Б, в частта, с която в нейна тежест са установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот с идентификатор 07079.663.57 по КК на [населено място] за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г., както и за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за същия период за недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 07079.663.57.1 по КК на [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че потреблението на електроенергия и вода в един имот не води до извод за реалното му ползване през целия ревизиран период.Твърди, че услуги по сметосъбиране и сметоизвозване фактически не са били предоствяни от Общината. Намира, че не са събрани доказателства за наличието на контейнери за битови отпадъци в района на имотите. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт, на РА и присъждане на осъществените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Кметът на О. Б, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното :

Предмет...