Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив против решение № 1537 от 26.09.2017 г. по адм. дело № 1163/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-60 от 06.04.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/Протокол № N01030/23.01.2017 г./ на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. П., с което на А.Т, от [населено място], е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-15-4683/12.10.2016 г., подадено от А.Т, при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски.
Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че по отношение на Трендафилова не са налице предпоставките на чл. 69в, ал. 3 от КСО за определяне на добавка от Учителски пенсионен фонд. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски.
Ответникът - А.Т чрез пълномощника си адвокат Р.А оспорва касационните оплаквания. Излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е решение № 2153-15-60 от 06.04.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [номер]/Протокол № N01030/23.01.2017 г./ на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. П., с което на А.Т, от [населено място], е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. С процесното разпореждане не е зачетен осигурителния стаж по смисъла на чл. 19 от НПОС на длъжността „директор“ в „Анимаг“ ООД-Частна детска градина „Приказка без край“-гр. П..
С постановеното решение първоинстанционният административен съд е уважил жалбата и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е обосновал извод за издаване на оспорените актове при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК и противоречие с материалноправните разпоредби. Мотивирането на административния акт следва да е съобразено с конкретните факти и обстоятелства по случая и приложимите правни разпоредби.
Така постановеното решение е обосновано и правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 от КСО (приложим към момента на издаване на административния акт) учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва за жените: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
В настоящия случай Трендафилова е навършила изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68 от КСО - 60 години и 10 месеца, упражнила е правото си на пенсия по общия ред. Зачитането на определен осигурителен стаж като учителски е от значение с оглед прилагане разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 на КСО, евентуално с предвидената възможност да се изплаща и посочената добавка.
По силата на чл. 69в, ал. 5 от КСО лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 106. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, като за тях е поставено и изрично условие - да са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Нормативите
за задължителна преподавателска работа са тези, които са утвърдени с нормативен акт за съответните длъжности в отделните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения. С Наредба № 3 от 18.02.2008 г. са определени нормите за преподавателска работа и редът за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата наредба нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно изискванията на Кодекса на труда". В Приложение 1 към чл. 3, ал. 7 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. е посочена минималната задължителна норма за преподавателска дейност за длъжността "директор на детска градина, училище, обслужващо звено", която е 72 часа годишно. Обстоятелството и периодите, през които лицата са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа, се удостоверяват от съответното учебно или възпитателно заведение въз основа на утвърдените в началото на всяка учебна година списъци образец 1, материални книги или изплащателни ведомости. На лицата, заемащи горепосочените длъжности, които не са изпълнявали пълната норма за задължителна преподавателска работа, както и на тези, които нямат определена такава, осигурителният стаж в учебните и възпитателни заведения не се зачита за учителски.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Трендафилова е изпълнила норматив преподавателска заетост по учебни години както следва: за учебната 2008/2009 г. всичко 396 часа, а за учебната 2009/2010 г. - 162 часа, т. е. за спорния период от 01.04.2009 г. до 06.03.2011 г. положеният от нея стаж като директор в частна детска градина следва да се зачете като учителски. Този извод обуславя и дължимостта на добавката към пенсията от учителския пенсионен фонд, От категорично приетата фактическа обстановка – възраст на пенсиониране и положен учителски стаж, безспорно се установява, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на исканата добавка от учителския фонд.
Неоснователни се явяват касационните оплаквания, че не са налице достатъчни доказателства, които да обосновават учителския стаж на Трендафилова за спорния период. Съхранените и проверени материални книги съдържат първична информация. В същите е посочено, по календарни дни положения труд и учителска ангажираност. Същите, както и събраните гласни доказателства обосновават извода, че Трендафилова е изпълнила норматива за преподавателска заетост по учебни години, и този й стаж следва да бъде зачетен за учителски.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 600, 00/шестстотин/лева. Страната е направила своевременно искането, като е представила доказателства за сторените разноски в посочения размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1537 от 26.09.2017 г. по адм. дело № 1163/2017 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Т. П. на НОИ - гр. П. да заплати на А.Т, ЕГН[ЕГН], от [населено място], [улица], ет.[номер], ап.[номер], сумата от 600, 00/шестстотин/лева разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.