Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К)(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "О”АД/”БТК“АД/ по ЗКПО за 2010 г. задължение в размер 1 463 473, 33 лева и лихви в размер на 707 624, 04 лева, както и в частта за присъдени разноски в размер на 16 372 лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.. А, която поддържа касационната жалба, моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с представените доказателства и относимите норми, по основанията изложени подробно в касационната жалба и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 000 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не е съобразно с материалния интерес.

Ответната страна - "Б"ЕАД, чрез процесуални представители адв.. Й и адв.. Т, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното първоинстанционно решение по съображенията, които подробно са изложени в писмения отговор. Позовава се на решение № 5275/23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3318/2018 г. на Първо отделение на Върховния административен съд по идентичен случай между същите страни, за същите услуги, по същите договори, но постановено за предходен данъчен период – до 2009 г., включително. Заявяват претенция за присъждане на разноски, за удостоверяването на които представят списък, както и съответните доказателства.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна....