О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 416

гр.София, 31.01.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2266/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 173 от 04.04.2024 г. по гр. д.№ 221/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр. д.№ 1221/ 2023 г. и по този начин, по предявените от Д. С. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 138-ЧР-Д/ 10.05.2023 г. на кмета на О. Б. Д. А. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград“; ответникът е осъден да заплати сумата 18 445,50 лв – обезщетение за оставане без работа за времето от 10.05.2013 г. до 10.11.2013 г. със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане; и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради очевидната му неправилност вследствие „… грешното тълкуване на процесуален и материален закон, съчетано с допуснати в тази връзка съдопроизводствени нарушения, свързани с прилагането на доказателствената сила на документите …“. Освен това повдига процесуалноправните въпроси 1. „Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 ал.1 от КТ?“; 2. „В случай, че двата документа имат сходна правна характеристика, при положение, че единият от тях (одитния доклад) е все пак официален документ, понеже е изготвен от длъжностно лице в изпълнение на служебни задължения, при оспорване на достоверността на констатациите в официалния документ от страна на служителя, доказателствената тежест размества ли се и прехвърля ли се върху другата страна – работодателя?“; 3. „С оглед финансовия характер на нарушенията и насоката на оспорването им, в настоящия случай намира ли приложение т.3 на ТР № 1 от 9.12.2023 г. по т. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС следва ли съдът (първоинстанционният, а после и въззният) служебно да назначи икономическа експертиза за проверка на верността на констатациите за финансови нарушения в заповедта за уволнение, които препращат към констатациите на одитен доклад, издаден по реда на Закона за вътрешния одит в публичния сектор?“; 4. „Нарушенията на разпоредби, уреждащи финансовата дисциплина, в частност на ЗФУКПС, могат ли да се квалифицират като други тежки нарушения по смисъла на чл. 190, т.7 от КТ? При определяне тежестта на вменените дисциплинарни нарушения се вземат предвид само реално настъпилите вреди или и тези, които потенциално биха настъпили?“; и 5. „Допустимо ли е представителство по пълномощие, да бъде осъществено от лице – юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, което е в трудовоправни/служебни отношения с трето неучастващо по делото лице, включително и в хипотезата, в която юрисконсултът/служителя с юридическо образование е служител в администрацията на по-горестоящия на работодателя орган?“. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Д. А. оспорва жалбата като поддържа, че е подадена от лице без представителна власт. Жалбата била подписана само от временно изпълняващ длъжността „директор на Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград“, който се намирал в конфликт на интереси с нея. Жалбата можело да бъде подадена само с изрично съгласие на кмета на О. Б. или на заместник – кмета с ресор „култура“, каквито по делото не били налични. По отношение на правните въпроси поддържа, че третия от тях е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, сочена от самия касатор, а останалите нямали претендираното от касатора значение – обосновка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК в изложението му не се съдържала. Оспорва и доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт, като излага съображения по същество за неговата законосъобразност.

Съдът намира жалбата за допустима. Страна по делото е Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград, а не О. Б. Лицето, което представлява Библиотеката, е легитимирано да осъществява и процесуалното й представителство /чл.30 ал.1 ГПК/, включително да подава жалби срещу актове на съда по дела, по които Регионална библиотека „Д. Т. , гр.Благоевград, е страна. Извършените от това лице процесуални действия не се нуждаят от ничие потвърждение, за да породят последици.

Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел, че събраните доказателства не установяват извършването на визираните в заповед № 138- ЧР-Д от 10.05.2023 г. нарушения на трудовата дисциплина от ищцата. Заповедта се основавала на одитен доклад от 25.04.2023 г., който бил официален документ - изготвен от лица, които са общински служители и са извършили проверката по възлагане от кмета и в кръга на дадените им правомощия. Съставителите на документа работели в звено „Вътрешен одит“ на О. Б. те били подчинени на кмета, който издал уволнителната заповед и разпоредил провеждането на одита. Затова одитният доклад, като вътрешен за работодателя документ, бил сходен с протокола за извършен подбор по чл.329 ал.1 КТ, който също имал характеристиките на официален документ. Когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорвала от уволнения работник/служител, работодателят бил този, който трябвало да проведе пълното доказване на тези обстоятелства. По аналогия същото следвало да важи и за констатациите, обективирани в процесния одитен доклад. Те били оспорени от ищцата и това имало за резултат прехвърляне на доказателствената тежест върху работодателя. Доказателства, подкрепящи изложеното в одитния доклад, не били ангажирани. Понеже пред съда не било установено извършването на сочените в уволнителната заповед провинения на ищцата като директор на библиотеката, уволнението й било незаконосъобразно. Дори да се приемело за доказано извършването на някакви нарушения на трудовата дисциплина, те не можело да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преценката за тежестта на нарушението следвало да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение и настъпилите неблагоприятни последици за работодателя. В случая не се касаело за системни нарушения на трудовата дисциплина, нямало наложени предходни дисциплинарни наказания на ищцата и тя не била злоупотребила с доверието на работодателя. Не се стигнало до увреждане на имуществото му, нито на библиотеката били причинени вреди. Напротив, при управлението на ищцата библиотеката се стабилизирала финансово, чувствително нараснала културната дейност и популярността й сред обществото, за първи път била приета стратегия за развитие на институцията, създаден е обществен съвет, значително е подобрена трудовата дисциплина, увеличили се последователите и публикациите на библиотеката в социалните мрежи, спечелени били проекти на Министерство на културата, осигурени били спонсори за ремонтни дейности и мероприятия, повишена била квалификацията на много от библиотечните служители, подписани били меморандуми за сътрудничество с големи столични университети и били формирани сериозни финансови резерви.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи такива обстоятелства, той излага твърдения за допуснати процесуални нарушения, която изисква проверка по същество. Такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършвана, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато по първия процесуалноправен въпрос - „Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл.329 ал.1 от КТ?“. Той е разрешен от въззивния съд и е получил положителен отговор. Налице е и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, доколкото по този въпрос няма данни за формирана съдебна практика, а законът не съдържа изричен отговор. По останалите въпроси съдът ще вземе становище при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 173 от 04.04.2024 г. по гр. д.№ 221/ 2024 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 448,91 лв (четиристотин четиридесет и осем лева, деветдесет и една стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: