№ 5

С. 04.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4600/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. Р. от [населено място], Обл. К., подадена от процесуалния му представител адв. И. К., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, № 161 от 19.05.2015г. по в. гр. д. № 612/2014г., с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд, № 442 от 18.07.2014г. по гр. д. № 556/2014г., с което е признато за установено по отношение на В. Р. Р., че дължи на [фирма] [населено място] сумата 6 080 лв., представляваща липса на парични ценности - служебно получени, неотчетени и невърнати аванси през 2013г.

Ответникът [фирма] [населено място] не е изразил становище.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да уважи предявения от [фирма] против В. Р. Р. установителен иск по чл. 422 ГПК въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на ответника за задължението му в размер на 6 080 лв. от липси, причинени при осъществяване на дейността му по трудовото правоотношение с ищеца, за което е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На основание чл. 272 от...