Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 27, ал. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по касационна жалба на директора на А. М, чрез юрк. Г.Г против решение № 1820/21.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4080/2017 г., с което е отменено решение за прихващане или възстановяване на акциз № BG004000 - ИВ-27-6-РВ1/13.01.2017 г. издадено от началника на митница Русе.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението.

Касаторът счита, че на съдебен контрол по реда на чл. 27, ал. 4 ЗАДС подлежи решението на директора на А. М, а не първоначално издаденият акт на началника на митницата. В тази връзка посочва, че жалба не е подадена срещу актът, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а подадената жалба е срещу административен акт, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. На това основание поддържа искане за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, постановено по непредявена жалба

Основните касационни доводи за неправилност на решението се отнасят до нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил нормата на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, според която данъчното облекчение се ползва от момента на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Поддържа, че съдът не е взел предвид и измененията в посочената норма, в сила от 01.01.2018 г. Според касатора в специалния закон - ЗАДС - липсват разпоредби, въз основа на които да е възможно възстановяване на акциз в хипотеза като процесната - поради отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Излагат се и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила при приемането на писмени доказателства в съдебното производство, които не са част от административната преписка. Искането е за отмяна...