Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.В - административен ръководител на Апелативна прокуратура (АП) - София, против решение № 1969 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 693/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 41 състав, в частта, с която е отменено решение АДМ.№ 479/2016 г. от 28.11.2016 г., в частта по т. 6, 7, 9 и 15 от заявление с вх. № АДМ. 479/15.11.2016 г. за достъп до обществена информация и е изпратена преписката в тази част за ново произнасяне и предоставяне на достъп до исканата информация, като при необходимост се предостави срок на заявителя да уточни заявлението си по реда на чл. 29 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената част, поради неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в тази част и да бъде отхвърлено оспорването на решението на апелативния прукорор - административен ръководител на АП-София.

Ответникът - С.Т, в писмен отговор, оспорва жалбата като недопустима, поради липса на право на касационна жалба за административния орган, като моли да бъде отхвърлена с този мотив.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в административното производство пред АССГ, против съдебен акт, в частта му, която е неблагоприятна за него и подлежи на обжалване на основание чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е неоснователно възражението за недопустимост, поради липса на право за подаването й. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е отказ на административния ръководител на АП - София да предостави достъп до обществена информация на С.Т по негово заявление вх. № АДМ. № 479/15.11.2016 г., обективиран в решение от 28.11.2016 г. С решението, заявлението за достъп до обществена информация по т. 1-5, 8, 10-12 е изпратено по компетентност на ВСС за произнасяне, а по т. 6, 7, 9, 13 и 15 е отказан достъп до исканата информация.

АССГ е събрал относимите за спора доказателства и правилно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори.

Съдът е приел за установено, че С.Т е подал заявление на 15.11.2016 г. за предоставяне на информацията, посочена в петнадесет точки. По т. 1-5 и 10, жалбоподателят е поискал информация, кога, с каква процедура, при колко кондидати, по чие предложение и с подкрепата на кои членове на изборна комисия са назначени работещите прокурори в АП - София, какви са били изискваните качества и документи към момента на избора на всеки от тях, изисквана ли е психиатрична експертиза, декларирали ли са какво са работили преди това, в кой ВУЗ са учили и какъв стаж имат по специалността, с какъв среден успех от дипломата и колко години е продължило обучението на всеки от тях. С т. 8 е поискана информация за броя на дисциплинарните наказания и поощрения на всеки прокурор, в т. 11 е поискана информация провеждат ли се психологични тестове на прокурорите и на какъв период. В т. 12 е поискана информация за всички назначени и уволнени прокурор, както и за осъдени от 10.11.1989 г. досега. По всички цитирани точки, съдът е установил, че с оспореното решение заявлението е изпратено за произнасяне на ВСС по компетентност. Исканата по т. 6, 7, 9, 13 и 15 информация е отказана.

По т. 6 е поискана информация за броя потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване актове на всеки прокурор от назначаването му до момента. В тази част отказът е мотивиран с аргумент, че такава информация не се създава и съхранява в поискания със заявлението вид и период - от назначаването до момента.

По т. 7 и 9 е поискана иноформация, за средната нетна заплата на всеки прокурор за 2016 г. и кои прокурори са учили психология по време или след следването си. В тази част отказът е мотивиран с довод, че същата касае лични данни, по които могат да се идентифицират прокурорите.

По т. 13 от заявлението е поискана информация колко обвинения срещу държавни служители са повдигнати от АП и колко са приключили с осъдителна присъда от 10.11.1989 г. до момента на подаване на заявлението. Информацията е отказана с довод, че такава не се създава и съхранява в АП - София. Прокурорите в АП не изготвят и внасят обвинителни актове в първоинстанционните съдилища.

Информацията по т. 15 от заявлението е относно броя на подадените заявления по ЗДОИ в АП - София, от влизане на закона в сила до момента на подаване на заявлението. Мотивът за отказ е, че исканата информация не е обществена и не дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на прокуратурата.

При така установените данни, съдът от правна страна е приел, че жалбата против решението, касаещо точки 1-5, 8, 10-12, в която част заявлението е препратено за произнасяне на ВСС като компетентен орган е недопустима. Безспорно е установено препращането на заявлението, както и че ВСС е дал възможност на заявителя да уточни искането си в 30-дневен срок. Съдът е посочил, че информацията по т. 1-5, 8, 10 и 11 не се съхранява в АП - София, поради което правилно на основание чл. 32 от ЗДОИ е препратено заявлението на ВСС, който съгласно ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и разписаните в него правомощия осъществява кадровата политика в органите на съдебната власт, съответно създава и съхранява информацията, предмет на цитираните точки от заявлението. Налице са основанията на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която норма когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, следва да изпрати заявлението на съответния орган, като уведоми заявителя. В този случай не е налице отказ от предоставяне на достъп до обкеществена информация - нито изричен, нито мълчалив, а уведомяване на заявителя, съответно не е налице акт, подлежащ на оспорване.

По отношение информацията по т. 12, съдът е приел, че заявлението неправилно е препратено на ВСС, тъй като броя на назначените и на освободените прокурори е известен на ответника. Доколкото обаче, след препращането на заявлението на ВСС, да липсват данни за формиран отказ, то и в тази част жалбата е недопустима.

По отшение исканата информация по т. 13 от заявлението съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 33 от ЗДОИ - сезираният орган не е задължен да създава исканата информация, съответно няма качеството на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение не подлежи на обжалване.

По тези съображения, съдът е оставил жалбата против тази част на оспорения акт - относно цитираните точки от заявлението без разглеждане и е прекратил производството по делото. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение решението на апелативния прокурор по т. 6, 7, 9 и 15 от заявлението съдът е приел, че жалбата е допустима и е основателна. Съдът е формирал съобразени със ЗДОИ изводи, че АП е задължен субект по ЗДОИ, съответно апелативния прокурор на АП, съгласно изрична заповед на главния прокурор, делегираща право на административния ръководител на АП да постановява актове във връзка с исканията за предоставяне на достъп до обществена информация е компетентен орган и издаденото решение е валиден акт.

Съдът е приел за незаконосъобразен отказът, касаещ информацията по т. 6 от заявлението като е посочил, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, ответникът изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, предоставя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура. Видно от страницата на АП - София, на нея са публикувани доклади за дейността за периода от 2010-2015 г. От прегледа на същите става ясно, че те съдържат годишна информация по прокуратури, включени в АП - София, както и за самата АП относно броя потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване актове. В докладите не се съдържа информация относно отделните прокурори и то от назначаването им в АП досега. Таква информация се съдържа в атестационните формуляри за всеки прокурор поотделно, като същите са публикувани на интернет страницата на ВСС. Съгласно чл. 67, ал. 2 от Матодиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г., съответните административни ръководители предоставят на атестиращите органи необходимата информация за дейността на атестирания. За целта се изготвя официална справка от ръководителя на органа. Следователно, ответникът създава и съхранява информация относно броя потвърдени, отменени, изменени или върнати за доразследване актове на всеки прокурор в АП - София за всяка отделна година, включена в атестационния период. Тази информация представлява служебна обществена информация, създавана във връзка с официалната информация за дейността на АП. Достъпът до същата е свободен, освен ако не касае висяща атестационна процедура. Предоставянето й цели повишаване прозрачността и отчетността в дейността на прокуратурата и е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. По тези съображения отказът е отменен в тази част.

Също така, като незаконосъобразен е отменен и отказът за предоставяне на информацията по т. 7 и 9 от заявлението. Съдът е приел, че исканата информация за средната нетна заплата на всеки прокурор и кои прокурори с учили психология по време или след следването не съставлява по характеристиката си лични данни. Административният съд се е мотивирал с оглед публичните функции на прокурорите, че възнаграждението на същите следва да бъде публично, както и че размера на възнаграждението не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт. Възнаграждението се определя на основание нормативни и приети от ВСС правила, съответно не представлява лични данни. Освен това, ако администртивният орган е считал, че не следва да посочва името на всеки прокурор, е следвало да предостави данни само за размера на нетните заплати, както и е имал възможността на поиска съгласието на третото лице, което не е сторено. При отказ на съответния прокурор, административният орган е длъжен да обсъди наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, което не е направено.

По отношение информацията по т. 9, съдът е приел, че не е проведена процедурата за търсене на съгласието на третите лица дали да бъде предоставена информация относно изучаването на психология, на основание чл. 31 от ЗДОИ, не са преценени възможностите за предостявяне на информацията при условията на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - в обем и по начин да не се засягат интересите на третите лица.

Отказът, касаещ информацията по т. 15 също е отменен като незаконосъобразен, като в тази част съдът е посочил, че информация за подадените искания по реда на ЗДОИ се събира и съхранява, по аргумент от чл. 53, ал. 1, т. 9 от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Р.Б.Б на подадените заявления по ЗДОИ дава възможност на гражданите да си създадат мнение за работата на администрацията на АП - София, с оглед прозрачността в дейността й. Тази информация е обществена със служебен характер, достъпът до която е свободен.

По тези съображения, съдът е приел частична незаконосъобразност на оспореното решение, в частта по точки 6, 7, 9 и 15 от заявлението и го е отменил и е върнал прписката за ново произнасяне в тази част.

Постановеното решение е правилно и законосъобразно, в частта касаеща информацията по т. 15 от заявлението.

Съдът правилно е приложил материалния закон и не са налице основания за отмяна на решението в тази част.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че търсената по т. 15 информация не е обществена. Апелативна прокуратура - София като задължен субект е длъжна да регистрира, съхранява и да се произнася по подадените заявления за достъп до обществена информация. Администрирането на заявленията и произнасянето по същите са вменени на задължения субект от специалния закон - ЗДОИ, Правилник за дейността на прокуратурата и нейната администрация и вътрешните правилата и се осъществява чрез администрацията на задължения субект и административния орган, който следва да се произнесе по същите, съответно са свързани с упражняването на предоставени правомощия и вменени задължения. Вярно е, че това не е информация, свързана с прокурорските актове, издавани в пряката им прокурорска дейност, както се твърди в касационната жалба, но е информация във връзка с изпълнение на други правомощия на прокуратурата, нейния административен ръководител и администрация, поради което е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - информация събирана, създавана и съхранявана във връзка с официалната информация, съдържаща се в актовете, издавани по ЗДОИ - по характера си обществена информация по чл. 10 от ЗДОИ. Същата е свързана с дейността на органа и неговата администрация, съответно дава възможност на гражданите да си съставят мнение за тази дейност, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че търсената информация има характер на обществена информация. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както правилно е приел съдът. Решението следва да бъде оставено в сила в тази част.

Основателни са възраженията в касационната жалба относно приетото в оспореното съдебно решение, по отношение търсената с точки 6, 7 и 9 от заявлението информация.

Относно информацията по т. 6 от заявлението на Тодоров, съдът е приел, че АП - София създава и съхранява информация относно броя потвърдени, отменени, изменени или върнати за доразследване актове на всеки прокурор в АП - София за всяка отделна година за отделните атестационни периоди. Това е така, но в случая, заявителят иска данни колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки прокурор от назначаването си досега. Подобна информация, както е отбелязал и съдът не се съхранява в публичните доклади на прокуратурата, публикувани на страницата й в интернет. Исканата информация в искания обем не се създава и съхранява и в документите относно атестационните процедури, тъй като същите касаят много по-кратки атестационни периоди. В този смисъл информацията не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране и обобщаване, за да бъде изготвена. Същата следва да бъде нарочно създадена, за да бъде удовлетворено искането, което е извън целта на закона. За да се предостави достъп до обществена информация същата следва да е налична, какъвто не е разглеждания случай. Отказът за предоставяне на информацията по т. 6 е законосъобразен и неправилно решението е отменено от съда в тази част.

Не могат да бъдат споделени и изводите на съда относно незаконосъобразност на отказа за предоставяне на достъп до исканата информация по т. 7 от заявлението.

Върховният административен съд, в практиката си многократно е постановявал, че информацията за основното месечно възнаграждение за длъжности от публичния сектор е обществена информация, която не попада под закрилата за защитени лични данни. Посоченото е приложимо и за длъжността "прокурор", както правилно е приел и първоинстанционния съд. Основното месечно възнаграждение е нормативно определено, същото е несъмнено свързано с обществения живот в страната, доколкото е свързано с оценката на труда и отговорностите по изпълнение на публичните функции на получаващите го лица, съответно и дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените субекти, т. е. притежава признаците от легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ за обществена информация. С оглед посочените специфики за получаване на достъп до информация относно основно възнаграждение не е налице необходимост да се иска съгласие от лицето, за което се отнася искането за достъп до информация относно основното месечно възнаграждение.

От своя страна брутното възнаграждение се определя като сбор от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения за стаж, ранг, притежавана научна степен и др. подобни. Посочените допълнителни елементи са също нормативно предвидени, но доколкото същите са свързани с конкретика относно личен принос на лицето - стаж, ранг, научни постижения, т. е. засягат интересите на третите лица, за които се отнася информацията, правилно като принципно положение, първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че в тази хипотеза е необходимо да се иска съгласие на засегнатото лице по реда на чл. 31 от ЗДОИ, съответно да се прецени наличието или липсата на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията.

В случая обаче, не е налице тази хипотеза. Със заявлението се търси информация за "средната нетна заплата на всеки" за 2016 година. По принцип нетна заплата е размерът на чистата сума за получаване, след като от брутната заплата се приспаднат дължимите данъци и осигуровки. В случаите с магистратите се приспадат само дължимите данъци, тъй като сумите за осигуровки се поемат от бюджета на съдебната власт. Следователно, за да се определи нетната заплата, следва от брутната заплата да се приспаднат дължимите данъци, а за да се определи средната нетна заплата, следва да се направи и допълнително изчисление, т. е. информация за "средния нетен размер" на заплатата на всеки прокурор не се създава и съхранява в искания вид. Същата може да бъде определена след нарочно изчисляване за всеки прокурор поотделно, което е извън целта на закона. Правилно издателят на акта е отказал предоставянето на исканата информация в поискания вид и обем.

Неправилно е и решението, в частта, с което е приета незаконосъоразност на отказа по отношение информацията по т. 9 от заявлението - относно това кои от прокурорите са учили предмет психология по време или след следването си. Подобна информация не се създава и съхранява от задължения субект в искания вид. АП - София има задължение като орган на съдебната власт да съхранява копия от служебните досиета на прокурорите, по аргумент от чл. 30а, ал. 5 от ЗСВ, в които безспорно има данни за образованието на същите, допълнителните квалификации и специализации, но липсва информация в обобщен вид относно изучаването на конкретно посочения предмет. Това налага, за да бъде удовлетворено искането, да бъде проучена и анализирана друга налична информация, след което да се изготви нарочен докумен (справка), което ЗДОИ не вменява като задължение на сезирания орган. Отказът по тези съображения и в тази част е законосъобразен.

За пълнота в изложението следва да посочи, че е неоснователно възражението в касационната жалба, че имената на прокурорите са защитени лични данни. Същите осъществяват публични функции, издават публични актове, в изпълнение на законовите си правомощия, в които фигурират имената им, поради което същите в това им качество не попадат в категорията защитени лични данни по смисъла на ЗЗЛД.

По изложените съображения, съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отменено решение АДМ. № 479 от 28.11.2016 г. на апелативен прокурор - административен ръководител на АП - София,, в частта по т. 6, 7 и 9 от заявление с вх. № АДМ. 479 от 15.11.2016 г. и вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването на С.Т, в тази част.

В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПк, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1969 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 693/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 41 състав, в частта, с която е отменено решение АДМ. № 479/2016 г. от 28.11.2016 г., издадено от административния ръководител на Апелативна прокуратура - София, в частта по т. 6, 7, 9 от заявление с вх. № АДМ. 479/21.11.2016 г., подадено от С.Т за достъп до обществена информация и е изпратена преписката в тази част за ново произнасяне и предоставяне на достъп до исканата информация, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т против решение АДМ. № 479/2016 г. от 28.11.2016 г., издадено от административния ръководител на Апелативна прокуратура - София, в частта по т. 6, 7, 9 от негово заявление с вх. № АДМ. 479/15.11.2016 г. за достъп до обществена информация.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.