Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК.

М.Ц от [населено място] е подала така именувана „молба” с вх. № 11007 от 2.07.2018 г. до Председателя на Върховния административен съд, в която сочи, че с решение № 6399 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2688/2017 г., Върховният административен съд, Пето отделение оставил в сила решение № 7408 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6729/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. По цитираните решения не било взето отношение по предявения от нея иск за сумата 31 619, 05 лв., която представлявала обезщетение, но не по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Тази сума следвало да се прехвърли за разглеждане с другите суми по първоинстанционното дело. Моли за съдействие този иск да бъде разгледан по същество. Във връзка с указание на Председателя на Пето отделение от 10.07.2018 г. за уточняване на характера на исканата защита, Ценова сочи, че инициира производство по отмяна на решение № 6399 от 16.05.2018 г, което преграждало по-нататъшното развитие на производството и иска да се провери правилността и обосноваността му. Същите съображения молителката развива и в уточняваща молба от 9.10.2018 г., независимо от указанията на настоящия петчленен състав, дадени с определение от 17.09.2018 г., да посочи основания за отмяна по чл. 239 АПК. В съдебното заседание, състояло се на 18.10.2018 г. Ценова отново заявява, че оспорва съдебното решение на ВАС, в което счита, че има пропуск. Иска да се провери правилността и обосноваността му, тъй като прегражда по-нататъшното производство.

Ответникът – Министерство на икономиката, чрез юрисконсулт Лазова, моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, респ. да бъде отхвърлено като неоснователно, а молителката да бъде осъдена да заплати разноски за това производство.

Д. Ц релевира оплаквания, че вследствие на нарушаване на съответните правила е...