Председателят на Държавната агенция e подал касационна жалба срещу решение № 542/30.01.2018 г. по адм. дело №13152/2017 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отменено издаденото от този орган решение №16812/26.10.2017 г. за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Грищенко, гражданин на Украйна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено.
Ответницата А. Грищенко със съгласието на майки си Я.На е поискала отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна.
Административният съд установил, че с молба №2164/25.03.2015 г. до Държавната агенция за бежанците Я.На, гражданин на Украйна, подала молба за придобиване на статут на бежанец или хуманитарен статут за себе си и за малолетните си деца А. Грищенко, Н. Чешейко и М. Чешейко. А. Грищенко е гражданин на Украйна, родена в [населено място], по народност [народност], [вероизповедание]. На 11.03.2016 г. А. Грищенко навършила [възраст], поради което молбата й за статут била отделена в самостоятелно производство. С нея били проведени две интервюта - на 14.01.2016 г. и 10.11.2016 г. на които присъствали нейната майка, преводач и социален работник от отдел "Закрила на детето, дирекция "Социално подпомагане" - град Н. З. М разказала, че на 22 март 2015 г. заедно със семейството си напуснала легално Украйна. Преминала през Молдова и Румъния и влязла в България по установения ред на 24 март 2015 г. Искането си за статут А. Грищенко мотивирала с военните действия на територията на Украйна и с икономическия спад в страната. А. Грищенко пояснила, че вторият съпруг на майка й ,В. Чешейко, имал български паспорт, поради което семейството решило да се установи в България. Нейният роден баща бил военен, което било още една причина тя да не може да живее в Украйна. Молителката посочила, че в Украйна има места, в които може да се установи, но не е на мястото, в което семейството е живяло, тъй като то било окупирано от руски войски, а в Донецка област се водели военни сражения.
В хода на административното производство била приета справка с вх. № МД-564/12.05.2017 г. на дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците относно положението в Украйна, както и социален доклад № ПР/Д-СТ-ГК/1-001/11.01.2018 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - град Гурково.
С решение № 16812/26.10.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Грещенко, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
От правна страна първоинстанционният съд приел, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не било спазено изискването на чл. 15, ал. 8 от Закон за детето, според който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права и законни интереси. В случая липсвали доказателства, че на непълнолетната молителка е било разяснена възможността за предоставяне на правна помощ, както и редът за получаване на такава помощ. Не било отчетено, че молителката е непридружен малолетен, чието право на правна помощ било гарантирано от закона. Предоставените указания и списък с организации били общи за всички заявители и в тях не били разяснени правата на малолетните лица. Според съда, допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила било съществено, тъй като сериозно засягало правото на защита на оспорващата в хода на административното производство непълнолетна чужденка.
Поради това съдът отменил решението на председателя на Държавната агенция по бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Грищенко и върнал личното й дело на органа за ново разглеждане.
Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е определил молителката като непридружен чужденец. Съгласно §1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) "непридружен" е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Р. Б и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай. Малолетната А. Грищенко е влязла в страната заедно със своята майка, с оглед на което не може да се счита за непридружен чужденец, по отношение на който се прилагат специалните изисквания, предвидени в ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Що се отнася до изискванията, предвидени в чл. 15, ал. 5 и 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), те са били спазени. Интервютата с А. Грищенко са били проведени в присъствието на нейната майка и социален работник. Връчени са й били указания относно реда за разглеждане на молбата за статут, както и списък на организации, които предоставят правна, психологическа или социална помощ на лица, подали искане за статут. Видно от данните по преписката, майката на непълнолетната жалбоподателка упълномощила адвокат от правната мрежа на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти при Български хелзински комитет, който да я защитава в производството пред Държавната агенция за бежанците, образувано по нейна молба за статут. Това означава, че е била запозната с възможността да полза правна помощ, която би могла да се предостави и на нейната дъщеря. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от органа по ал. 1 за негов представител. Представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон: да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение; да го представлява пред всички административни органи, в това число социални, здравни, образователни и други институции в Р. Б, с оглед защита на най-добрия интерес на детето; да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните органи; да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Едновременно с това следва да се отбележи, че специалният ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) не предвижда задължителна адвокатска защита в хода на предвидените в него производства за предоставяне на статут.
Първоинстанционният съд не е възприел вярно съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), според която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Административното производство, в което се разглеждат исканията на малолетни/непълнолетни чужденци за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут, не би могло да се разглежда като производство, засягащо техни права или законни интереси. Производството е предназначено за осигуряване на специална закрила от държавата по пребиваване на лица, които основателно се страхуват от преследване в държавата си по произход или са изложени в нея на реална опасност от тежки посегателства. Провежда се не за отнемането, а за предоставянето на права, което изключва прилагането на императива, предвиден в чл. 15, ал. 8 ЗЗкрД.
Решението е неправилно и следва да се отмени. Тъй като първоинстанционният съд не е извършил пълна проверка на законосъобразността на оспорения акт, както изисква чл. 146 АПК, и в нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил мотиви относно наличието на основанията за предоставяне на статут по молбата на А. Грищенко, делото следва да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 542/30.01.2018 г. по адм. дело №13152/2017 г. по описа на Административния съд-София град.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.