Образувано е по касационна жалба на Д.К, гражданин на Р. М, против решение №185/08.11.2017 г. постановено по адм. д. №246/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 4077ПАМ-7/18.07.2017 г. на директора на РД ГП - Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване в Р. Б“ за срок от 5 години, считано от 19.07.2017 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.
Ответникът директорът на РД ГП – Кюстендил изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
С атакуваната пред първоинстанционния съд заповед административният орган е установил, че на 04.07.2017 г. около 20.10 часа е забелязан лек автомобил „Мерцедес“ с македонски per. [рег. номер на МПС] да се придвижва по черен път, водещ в посока от главен път, свързващ ГКПП Гюешево - гр. К., за махала „Везенска“ на с. Ж.. В резултат на извършените оперативно-издирвателни мероприятия контролните органи са установили, че засеченият автомобил е скрит в гараж, в близост са намерени инструменти за демонтиране на части от същия. От извършените допълнителни процесуално-следствени действия претърсване, оглед и изземване от разследващ полицай, са намерени укрити акцизни стоки в автомобила.
По делото не е спорно, че с протоколно определение № 64 от 31.03.2017 г. на КнРС по нохд № 605/2017 г. Д.К се е признал за виновен и е осъден за това, че на 11.01.2017 г. на ГКПП „Гюешево“ на трасе входящи автомобили противозаконно е пречил на надлежните органи на властта да изпълнят служебните си задължения по извършване на гранична проверка на управлявания от Кръстевски лек автомобил. Осъден е за това, че на 11.01.2017 г. е излязъл през границите на страната за Р. М без разрешение на надлежните органи на властта - престъпления по чл. 270 ал. 1 НК и чл. 279 ал. 1 НК във вр. с чл. 54 ал. 1 НК.
По делото безспорно е установено, че македонският гражданин Д.К е нарушавал както граничния, така и митническия режим на Р. Б, за което има съставени АУАН № 4485а-201/23.12.2015 г. по описа на ГПУ - Гюешево при РДГП - Кюстендил по чл. 123 ал. 1 ЗАДС, с влязло в сила на 20.07.2016 г. НП № 17/2016 г. на началника на М. Ю и АУАН № 4485а-176/07.09.2016 г. по описа на ГПУ - Гюешево при РДГП - Кюстендил, с влязло в сила на 07.03.2017 г. НП № 447/2016 г. на началника на М. Ю.
Атакуваната пред Административен съд - Кюстендил заповед № 4077ПАМ-7/18.07.2017 г. на директора на РД ГП – Кюстендил е издадена по реда на чл. 44 ал. 1 и ал. 3 и на основание чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), за това, че македонският гражданин Д.К през последните две години е нарушил граничния и митническия режим на Р. Б, като същият е осъден с присъда на PC – Кюстендил по нохд № 605/2017 г. Този факт е констатиран с изготвеното и представено по делото предложение peг.№ 4077р-5972/17.07.2017 г. по описа на РД ГП Кюстендил, което е отразено в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и с всички приети писмени доказателства по делото.
За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че органът притежава оперативна самостоятелност относно преценката за срока на наложената ПАМ, като същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът правилно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за наличие на основанията чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 10 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).
Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ принудителната административна мярка забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ. В случая от органа се твърди наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 10 ЗЧРБ. Доказано е, че македонския гражданин е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. Б, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Доказано е също, че е налице втората хипотеза на цитираната разпоредба - за лицето има данни, че през последните две години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Р. Б.
Посочените в заповедта мотиви съответстват на предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 10 ЗЧПБ предпоставки за прилагане на ПАМ. Описаните, безспорно установени и необорени от касационния жалбоподател, обстоятелства са достатъчно основание за прилагането на процесната ПАМ.
Неоснователно е оплакването на касатора, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 и т. 10 ЗЧПБ и обуславящи забраната за влизане и пребиваване в Р. Б.
Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в предложение рег. № 4077р-5972/17.07.2017 г., съставляващо част от административната преписка. В съответствие с ТР№16/ 1975 г. на ОСГК на ВС, изложените в тях обстоятелства се считат за мотиви и на издадения административен акт. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в предложението съдът може да извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ. Същият е в рамките на законоустановения съгласно чл. 42з, ал. 3 ЗЧРБ. Ето защо съдът правилно е приел, че условията за прилагане на ПАМ по отношение на адресата са установени.
Не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Кюстендил като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №185/08.11.2017 г. постановено по адм. д. №246/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Решението е окончателно.