Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Р. Б“ ЕООД, ЕИК – 130897445, подадена чрез управителя С.К, срещу Решение № 7648 от 12.12.2017 г. по адм. дело № 10621/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Трето отделение, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22220416001411-091-001/12.01.2017 г., издаден от Д.Д - орган, възложил ревизията и Б.Я - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 822/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, гр. С..

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата излага доводи за нищожност на РА с аргумент, че по делото липсва заповед за оправомощаване на В.В да изпълнява функциите на Д.Д на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, поради което РА не е издаден при спазване на нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. На второ място твърди, че решението, с което е потвърден РА е издадено от и. д. директор на дирекция „ОДОП“ – София, за което не е представена съответната заповед. По съществото на спора твърди, че съдът не е взел предвид възраженията му, че в конкретния случай е нарушен основен принцип в счетоводството, съгласно който при отчитането на разходи от курсови разлики /в случая в размер на 116 973, 11 лв./ по счетоводна сметка 6242, със същата сума нарастват и приходите, което се отразява в кредита на сметка „729 Други финансови приходи“ /Приложение № 1 Хронологичен дневник/. Според касатора към 31.12.2010 г. в хода на изготвяне на ГФО се приключват всички приходни и разходни сметки за целите на определяне на ФР. Сметка 6242 Разходи по валутни операции с набраните разходи от преоценката е приключена в дебита на сметка 123 Печалби и загуби. Сметка 729 Други финансови приходи е приключена в кредита на сметка 123 Печалби и загуби. Сметките са приключени в едни и същ данъчен период и резултатът за счетоводни и данъчни цели е 0 /Приложение № 2 Главна книга/. С оглед изложеното според дружеството няма основание да се извършва преобразуване на ФР на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с преоценката, защото не оказва влияние на ФР. Иска се отмяна на решението на АССГ и отмяна на РА.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. А, оспорва касационната жалба, счита, че не са налице твърдените касационни основания. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22220416001411-091-001/12.01.2017 г., издаден от Д.Д - орган, възложил ревизията и Б.Я - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 822/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ДОДОП/ при ЦУ на НАП, гр. С., с който на „Р. Б“ ЕООД допълнително са определени задължения за корпоративен данък в размер на 61 569, 70 лв. за 2010 г., ведно със съответните лихви - 36 393, 32 лв.

С обжалваното решение АССГ, е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Във връзка с приложението на материалния закон съдът е установил, че допълнително определеният за 2010 г. КД и лихви е вследствие от извършено, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, увеличение на декларирания финансов резултат с отчетените разходи от курсови разлики в размер на 116 973, 11 лв. и намаление с отчетените приходи от курсови разлики в размер на 15176, 65 лв., получени в резултат на преоценка на салдото на сметка 729 „Други финансови приходи“. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗКПО финансовият резултат за 2010 г. е увеличен със сумата на непризнатите разходи за лихви в размер на 496 883, 52 лв.

Съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на ФР вземайки в предвид разходите от преоценката на салдото на счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“ в размер на 116973, 11 лв., която съответно е намалена със сумата на отчетените приходи от курсови разлики в размер на 15 176, 65 лв., тъй като в случая липсват документи, въз основа на които са направени счетоводните записвания. Това налага извод за липса на документална обоснованост, което води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Във връзка със слабата капитализация, съдът е приел, че органите по приходите правилно са установили, че дружеството не е отчело коректно за данъчни цели непризнатите разходи за лихви от прилагане режима на слабата капитализация, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗКПО за 2010 г., поради което и правилно финансовият резултат е увеличен със сумата на непризнатите разходи за лихви в размер на 496883, 52 лв. В случая от доказателствата по делото се установява, че разходите по лихвите не са отчетени при условията на отклонение от данъчното облагане, поради което и приложима е разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, като не са налице изключенията на ал. 3 и ал. 6 на същата разпоредба.

Решението е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и при съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства.

Неоснователно е възражението в жалбата, че РА е издаден в нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК. От приложената на л. 9-10 заповед № РД-01-1332/12.10.2015 г. на Директора на ТД на НАП-София е видно, че на В.В – началник сектор „Ревизии“ са възложени функции на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствие на титуляра Д.Д - началник сектор „Ревизии“. Следователно, в случая на В.В освен, че са ѝ предоставени самостоятелни правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизия, то тя при отсъствие на Д.Д, вместо нея също може да издава заповеди за възлагане на ревизия. Пред касационната инстанция е представена Заповед № УЧР – 172 от 29.02.2016 г., издадена от директора на ТД на НАП – София, съгласно която на В.В е наредено да изпълнява задълженията на Д.Д, считано от 29.02.2016 г. до 02.03.2016 г., поради болничен отпуск на служителя за посочения период. При това положение издадената от В.В заповед за възлагане на ревизията от 02.03.2016 г. е издадена от компетентен орган и ревизията е приключила с издаването на валиден РА, както правилно е прието от първоинстанционния съд, поради което не е налице основание за обявяването на РА за нищожен.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, че процесният РА е потвърден с решение № 822 от 29.05.2017 г. на и. д. директор на Д „ОДОП“ - София, за което не е представена съответната заповед. На л. 8 от делото е приложена Заповед № 1418 от 17.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 16 от ЗДСл е наредено считано от 18.05.2017 г. държавния служител Н.К, заемащ длъжността „заместник директор“ в дирекция „ОДОП“ – София в ЦУ на НАП, да изпълнява и длъжността директор на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не за повече от 6 месеца, т. е. решението, с което е потвърден РА е издаден от компетентен орган.

По съществото на спора – касаторът оспорва изводите на съда за законосъобразност на РА досежно извършеното увеличение на ФР, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с разходите от преоценката на салдото на счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“ в размер на 116 973, 11 лв. и съответно е намалена със сумата на отчетените приходи от курсови разлики в размер на 15 176, 65 лв., като счита, че сумите от преоценката не оказват влияние върху финансовия резултат. Възраженията са неоснователни.

От ревизираното дружество е представен договор за прехвърляне на /цесия/ от 29.10.2010 г., по силата на който „UNIVERSACO“ LTD — цедент прехвърля възмездно на цесионера „РЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземането си в размер на 1 579 000 щ. д., представляваща неплатена цена по договор за продажба на стоки, сключен с „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“. Страните са определили цена на вземането в размер на 325 000 щ. д., която цесионерът се задължава да заплати на цедента в срок до 30.06.2011 г. Във връзка с това е представено копие на Споразумение от 30.11.2010 г., сключено между „РЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“, с което страните са се договорили за следното: предмет на сключеното споразумение е задължението на длъжника - неплатена цена по договор за продажба на стоки, сключен с „UNIVERSACO“ LTD и прехвърлено с договор за цесия от 29.10.2010 г. на „РЕНА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Страните се споразумяват, че размерът на посоченото в точка първа вземане, ще бъде редуциран на 799 864 щ. д., при стриктно спазване на сроковете за плащане на сумата, определени в последващите точки в споразумението с посочени проценти и дати.

Доставката е отчетена по сметка 229 „Други дългосрочни финансови активи“, а приходът по кредита на сметка 729 „Други финансови приходи“. Видно от описаните в РД /стр. 5/ счетоводни операции, доставката е намерила цялостно счетоводно отразяване по съответните счетоводни сметки в лева. Отчетена е сумата на полученото плащане от „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“, съгласно споразумение от 30.11.2010 г.; начислено е вземането по договор за цесия; разликата между вземането на „UNIVERSACO“ LTD от „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“ в размер на 1 579 000 щ. д. и определената цена на вземането в размер на 325 000 щ. д.; отразена е разлика между вземането на „UNIVERSACO“ LTD от „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“ в размер на 1 579 000 щ. д. и сумата на полученото плащане от „AMCOR INVESTMENTS LIMITED“, съгласно споразумение от 30.11.2010 г. в размер на 799 864 щ. д.; отчетени са курсови разлики по кредита на счетоводна сметка 7242 в размер на 168 708, 73 лв.

От представените от ревизираното лице счетоводни регистри е установено, че в края на годината е извършена преоценка на салдото на счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“, като в резултат на това са отчетени приходи от курсови разлики в размер на 15 176, 65 лв. и разходи от курсови разлики в размер на 116 973, 11 лв. Пояснено е, че поради допусната грешка, счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“ е определена като валутна сметка в счетоводната програма и автоматично са извършвани валутните преоценки на салдото на същата, въпреки че тя не отразява парични позиции.

В случая страните не спорят, че сумите от извършените преоценки са отразени в съответните счетоводни сметки, отразяващи приходи и разходи от преоценки, като е извършена преоценка на салдото на счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“ и съответно са отчетени приходи от курсови разлики в размер на 15176, 65 лв. и разходи от курсови разлики в размер на 116 973, 11 лв. Дружеството не оспорва обстоятелството, че е допусната грешка при изчисляване на валутни разлики /счетоводно сумите са отчитани в лева/, но смята, че това не е дало отражение на финансовия резултат за годината, тъй като сумите са отразени както по дебита, така и по кредита на приходната и разходна част на отчета.

Видно от приложената по делото главна книга /л. 83/, отрицателната разлика в размер на 116 973, 11 лв. е отразена по дебита на счетоводна сметка 6242 „Разходи от преоценка на валута“ и по кредита на 729 „Други финансови приходи“. Отразяването по дебита в разходната част и по кредита в приходната част неутрализира влиянието на сумите, но от друга страна е налице друга статия, видно от която сметка 6242 със сумата от отчетените разходи от преоценката е отразена и по дебита на сметка 123 „Печалби и загуби“ за текущата година, което реално води до намаляване на печалбата. По аналогичен начин е извършено и счетоводното отразяване на положителната разлика в размер на 15 176, 65 лв., отразена по кредита на 7242 и по дебита на 729, която от своя страна е приключена с кредита на 123, което води до увеличение на печалбата. Поради допуснатата грешка, при която счетоводна сметка 729 „Други финансови приходи“ е определена като валутна сметка в счетоводната програма и автоматично са извършени валутните преоценки на салдото на сметката, сумите са недействителни. Така отчетените суми са в резултат на грешни изчисления на валутни разлики, поради което основателно и законосъобразно е извършена корекцията на финансовия резултат за 2010 г. в увеличение в размер на 116 973, 11 лв. и в намаление в размер на 15 176, 65 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.

Следователно, правилно АССГ е достигнал до извода за законосъобразност на РА в посочената му част и доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2377 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7648 от 12.12.2017 г. по адм. дело № 10621/2017 г. по описа на Административен съд - София град, Трето отделение, 7 състав.

ОСЪЖДА на „Р. Б“ ЕООД, ЕИК – 130897445, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2377 лева. Решението не подлежи на обжалване.