Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "ФФ Груп" ЕООД, ЕИК 203622714, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Т.П, срещу решение № 237/30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 952/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416003074-091- 001/26.7.2017г. издаден от М.Д, на длъжност началник сектор „Ревизии" - възложила ревизията и В.А, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП В. Т, потвърден с решение № 278/01.11.2017г. на Д. Д „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил „ФФ ГРУП“ ЕООД да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП разноски в размер на 3769.81лв.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи наличие на ВОД към дружествата „S. GEORGIADIS” – Гърция и „QUAL GROUP”S.R.L. – Италия са изложени в касационната жалба. Какаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и вместо него постановено ново, с което се отмени РА, алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или обявяване на РА за нищожен, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция „ОДОП“- гр. В. Т при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Мундова, в отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания РА за данъчни периоди от 28.07.2015 г. до 31.07.2015 г., м. 08 и м. 11.2015г. на основание чл. 66, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е начислен ДДС общо в размер на 105 254.17 лв., поради непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ по издадени от жалбоподателя фактури, както следва:
-за данъчни периоди от 28.07.2015 г. до 31.07.2015 г. и м. 08.2015 г. е начислен ДДС в размер па 58517, 65 лв. по фактури № 1/30.07.2015 г. и № 2/17.08.2015 г., издадени на „LUXTEX" LTD Гърция, с VIN номер EL 997399760, с предмет „шоколадови изделия";
-за данъчен период м. 08.2015 г. е начислен ДДС в размер на 16 726.26 лв. по фактура № 3/26.08.2015 г., издадена на „S. GEORGIADIS" Гърция, с VIN номер EL 030533050, с предмет „шоколадови изделия";
-за данъчен период м. 11.2015 г. е начислен ДДС в размер на 30 010.26 лв. по фактури № 8/16.11.2015 г. и № 9/23.11.2015 г. издадени на „QUAL GROUP" S.R.L. Италия с VIN номер ГГ 02210730749, с предмет „шоколадови изделия".
В хода на ревизията е прието, че на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС следва да се начисли допълнителен косвен данък поради недоказано на предвидените в чл. 53, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС предпоставки за прилагането на нулева данъчна ставка по процесните фактури с чуждестранни съконтрагенти, за които ДДС не е начислено на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
За да отхвърли жалбата на първо място АС е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По същество на спора, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС на 28.07.2015г. по инициатива на лицето, независимо от облагаемия оборот и е извършвало дейност – търговия на едро и дребно със захарни изделия, шоколадови изделия, нес кафе „три в едно“ и солени изделия, като не разполага със собствени или наети складови бази за съхранение на стоките. От дружеството са декларирани само извършени доставки към търговци от други държави членки на ЕС.
Относно доставките към италианското дружество „QUAL GROUP" S.R.L. Италия с VIN номер ГГ 02210730749, съдът е приел за установено въз основа на официалната информация получена по линия на международния обменпо отправено запитване по Регламент 904/2010 ЕС, че посочения номер в представените от жалбоподателя фактури и инвойс фактури не съвпада с този, който е посочен в електронната VIES система (папка 1, лист 17 от административната преписка), което според съда е самостоятелно основание за непризнаване на посочените доставки за ВОД от този получател.
На следващо място съдът е приел, че процесните фактури и инвойс фактури, не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1 т. 9 и т. 11, т. 12 от ЗДДС и чл. 79, ал. 2 т. 5 от ППЗДДС, поради което не е изпълнено първото условие за признаване на нулева ставка по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
Обсъдена е и приложимата редакцията на чл. 45, т. 2 б“а“ от ППЗДДС, респ. представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения, относно механизма на извършените доставки, в които е посочено, че транспортът на стоките е осъществен за сметка на купувачите, като е приел за установено, че в представените ЧМР и инвойс фактури, липсва отбелязване относно начина на транспортиране на стоките, доколкото това е от изключително значение за прехвърлянето на собствеността на родовоопределените вещи и рискът от погиването им. Прието е, че в съдържанието на представените документи, договори, протоколи за предаване на стоките не се съдържат указания за вида на франкировката изобщо, нито потвърждения от лицето превозвач, не е уговорено място на получаване и прочие. Съдът е възприел изводите на приходната администрация за липса на доказателства, относно заплащане от чуждестранните контрагенти към дружествата посочени, като превозвачи по всички доставки.
По отношение на представените от жалбоподателя международни товарителници и потвърждения за получена доставка към фактурите, е отбелязано, че тези документи са оспорени от ответната администрация и не могат да бъдат кредитирани, като истински, тъй като в хода на откритото производство по оспорване на автентичността им не са представени никакви доказателства. Според първоинстанционния съд, процесните потвърждения нямат нормативно установеното съдържание по чл. 45 от ППЗДДС, тъй като в тях не е вписано името на шофьора, марката на МПС, с което е извършен транспортът, от същите не се установява и кой е предал стоките. Като допълнителен довод в тази насока е посочено обстоятелството, че в потвърждението от 31.07.2015г. от „LUXTEX“ LTD изрично е посочено, че стоките са предадени в България, гр. С., ул. „Земеделска“, № 35. В потвържденията няма данни за вида и количеството на стоките, които са получени. Съдът е приел, че при липса на проведено от дружеството насрещно доказване в производството по чл. 193 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, представените писмени потвърждения са с недоказана истинност по отношение на поставените в тях подписи от чуждестранните дружества. Решаващият състав е отчел процесуалното бездействие на ревизираното лице, като основна причина за липсата на гласни или писмени доказателства, които биха могли да обосноват извода за пълнотата на съдържанието, както и верността на представените от жалбоподателя документи. От съвкупния анализ навсички доказателства по делото е възприет крайния извод, че представените от страна на дружеството писмени потвърждения са неверни.
За представените ЧМР, в обжалваното решение, е отбелязано, че също са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, и тяхната автентичност не е установена в производството, като от същите не се доказва извършен превоз от Р. Б до Р. Г и Р. И. За ЧМР от - „LUXTEX" LTD Гърция и „S. GEORGIADIS" Гърция, съответно с дати: 30.07.2015г., 17.08.2015г., 28.08.2015г., е установено, че транспортът е извършен от „СИМ ТРАНС“ЕООД, като при насрещната проверка на превозвача, същия не е представил копия на ЧМР от 28.08.2015г., както и доказателства за наличието на сключен договор за превоз и за насрещна престация по него. За оспорените към другите две ЧМР пътни листи, съдът е отбелязал, че нямат посочени дати на пътуване, часове и минути на тръгване и пристигане, а на първия пътен лист, не е посочено името на водача, констатирано е различие между регистрационните номера на транспортните средства в пътни листи и ЧМР, както и липсват данни, че същите са собственост на превозвача, като е установено, че една част са собственост на трето лице. Съобразявайки тези факти и наличието на официален документ по смисъла на чл. 186 от ГПК - справка от А. М, че посочените МПС не са напускали на посочените дати пределите на Р. Б е формиран извод, за неистинност на представените ЧМР, като в подкрепа на това е посочен факта, че липсват плащания в ползва на превозвача от чуждестранното дружество.
По отношение на ЧМР за „QUAL GROUP" S.R.L. Италия от 16.11.2015г. и 23.11.2015г., в обжалваното решение са изложени аналогични мотиви за липса на доказателства за плащане от чуждестранния контрагент на превозвача, липса на данни от А. М за напускане на територията на страната за посочения период на това MПС, че от превозвача не са представени копия от ЧМР, съдът се е позовал на получен отговор от румънската администрация, че посочения номер на МПС не принадлежи на този търговец.
Като допълнителен довод и за трите дружества в решението е изложено, че при доказан произход на стоките - доказан и от заключението на вещото лице, който въпрос не е бил спорен в производството, не може да се установи извършен транспорт от началната точка, в складовите помещения на доставчика на стоките съответно гр. С. и гр. Д.ад до последната точка на дестинацията, доколкото в ЧМР не е посочен този адрес за натоварване а адресът на управление на жалбоподателя, на който няма складови площи.
Първоинстанционния съд е кредитирал изцяло, като официални документи по смисъла на чл. 186 от ГПК представените от страна на приходната администрация отговори от гръцката данъчна и италианската данъчна администрация, които при извършени проверки по реда на Регламент 904/2010 КС са установили, че посочените ВОД не са декларирани от посочените получатели като BОД. Двете дружества „LUXTEX“ LTD и QUAEL GROUP” S.R.L., изрично са посочили че нямат търговски отношения с жалбоподателя, не разпознават подписа на представляващ дружеството върху ЧМР и печата, а италианското дружество е посочило, че ДДС номерът посочен на печата в ЧМР е невалиден. Другото гръцко дружество, което е търсено два пъти па декларирания адрес от гръцките данъчни власти представлява липсващ търговец, и също не може да установи валидността на оспорените ЧМР.
На следващо място съдът е приел за недоказано, оспорването отжалбоподателя на отговорите на запитвания по Регламент 904/2010 ЕС, тъй като същите представляват официални документи, издадени са от компетентно за това лице от администрацията на нашата страна. От административния съд са изложени подробни мотиви в тази насока, като е цитирана и практика на ВАС по Решение № 409 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 7418/2012г.
Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване съдебно - икономическа експертиза и е прието, че по процесните ВОД не се установява разплащане, доколкото за гръцките дружества, парите са внесени от физически лица, които нямат връзка с тях, а извлечението за заплащане от третото дружество, след извършена проверка не изхожда от „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД ( папка 2, лист 199 от административната преписка).
Решаващият състав е изложил тълкуване на приложимите материално-правни разпоредби по отношение на признаването на ВОД, като е възприет крайния извод, че РА е постановен при точно прилагане на материалния закон - чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС и чл. 86, ал1 от ЗДДС. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
На първо място е неоснователен довода за нищожност на обжалвания РА, поради липса на доказателства, че посочените лица са подписали заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт.
В съдържанието на всички тези документи е отразено, че са издадени чрез информационна система " Контрол " като електронен документ, подписан с електронен подпис. П.ето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно относимата редакция на чл. 13, ал. 1 от Закон за електронния документ и и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕ УУ, преди ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС) ) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според относимата редакция на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕ УУ само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. С. относимата редакция на чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕ УУ квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕ УУ (приложимата редакция) и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според приложимата редакция на чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕ УУ доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕ УУ.Стелно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства по отношение на електронния подпис се установява, че лицата са имали квалифициран подпис, за периода на издаване на процесните документи.
По същество на спора основният спорен момент е: налице ли са предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и съответно, доставката на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, се облага с нулева ставка.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с Правилник за прилагане на закона - чл. 45 от ППЗДДС и са две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Съгласно чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС /в редакция към момента на процесната ВОД/, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя (каквито са твърденията на ревизираното лице, изложени в представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения), предвидените удостоверителни документи за доказване извършването на ВОД са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.
В конкретния случай както е приел АС, безспорно е установено, че получателите на жалбоподателя са регистрирани по ЗДДС в Гърция и Италия, като от страна на ревизираното лице са представени освен оспорените фактури и инвойс фактури с посочени в тях получатели – двете гръцки дружества -„LUXTEX" LTD Гърция, с VIN номер EL 997399760 и „S. GEORGIADIS" Гърция, с VIN номер EL 030533050 дружества и техните идентификационни номера по ДДС.
Правилно съдът е приел, че процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1 т. 9 и т. 11от ЗДДС, чл. 114, ал1 т. 12 от ЗДДС и чл. 79, ал 2 т. 5 от ППЗДДС, които визират задължителни реквизити на фактурите, тъй като не са конкретизирани стоките по техния вид и единично количество.
На следващо място дори да се приеме, че стоката е конкретизирана от представените приемо - предвателни протоколи, то от представените документи (ЧМР, инвойс фактури и договори) не се уставновява как е уговорена доставката между страните по сделките, включително начина на транспортиране на стоките и преди всичко напускането им на територията на страната. В тази насока правилно съдът е кредитирал писмени обяснения на касатора относно механизмът на извършените доставки, а именно, че транспортът на стоките е осъществен за сметка на купувачите. При този извод правилно съдът е приел, че следва да са представени комулативно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка на ЕС
Настоящият състав споделя извода на АС, за изключване от доказателствения материал на представените в тази насока доказателства, тъй като истинността им е оспорена от ответната страна и във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК от касатора не са ангажирани допълнителни доказателства. Представените писмени потвърждения за получена доставка са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила, поради което по отношение на същите е допустимо оспорването им само относно тяхната автентичност, а верността им следва да се преценява от съда съобразно обосновано установеното от анализа по отделно и в съвкупност на всички останали доказателства по делото. От една страна представените потвърждения и ЧМР не са представени от дружеството-получател по фактурите, сочен като издател на спорните потвърждения, а от ревизираното дружество. На следващо място в процесните потвърждения не е вписано името на шофьора, а посочените МПС с което е извършен транспорта не отговарят на тези посочени в ЧМР /потвърждение за доставка от 17.08.2015г./, поради което правилно е прието, че не се у, становява правнорелевантния факт, а именно: кой е предал стоките, предмет на доставка. предвид разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС.
В потвърждението от 31.07.2015г. от LUXTEX изрично е посочено, че стоките са предадени в България гр. С., ул Земеделска № 35, като във всяко от останалите потвърждения е посочена стока по фактура, без данни за вида и количеството на същата. Представените приемо-предавателни протоколи, съставени на български език също не установява факта, че процесните стоки са напуснали територията на страната, тъй като в деня на издаване на ЧМР са подписани като получени от полуателите по доставката, без данни за предаване на превозвача, тъй като превоза е за сметка на купувача. В подкрепа на този извод на съда за липса на годни и убедителни доказателства, удостоверяващи получаването на стоката на територията на Р. И е и приложения формуляр SCAC, получен по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, в който мениджърът на италианският търговец изрично е заявил, че няма търговски отношения между италианския и българския търговец, че дружеството - сочено като получател на стоката по процесните ВОД не познава българската компания, че никога не е имало бизнес отношения с нея и категорично изключва получаването на стоките, посочени в ЧМР-та, приложени към искането. Изрично е посочил, че положеният в представените ЧМР-та печат от името на италианското дружество е с грешен ДДС номер.
Относно ЧМР от 30.07.2015, 17.08.2015г, 28.08.2015г., досежно доставка към гръцките дружества, при извършена насрещна проверка на превозвача С. Т. Е е установено, че не притежава товарителница от 28.08.2015г., а относно останалите две ЧМР правилно съдът е посочил, че при установените несъответствия и разминавания в представените пътни листи и ЧМР не се установява напускане на стоката от теритирията на страната.
За италианското дружество са представени две ЧМР от 16.11.2015 и 23, 11 2015г., като от превозвача не са представени копия от тях, а посочения номер на МПС, съгласно получен отговор от румънската администрация не принадлежи на този търговец.
Правилно съдът е приел, че за трите дружества, при доказан произход на стоките, който въпрос не е бил спорен в производството, не може да се установи извършен транспорт от началната точка, в складовите помещения на доставчика на стоките съответно София и Димитровград до последната точка на дестинацията, доколкото в ЧМР не е посочен този адрес за натоварване а адресът на управление на жалбоподателя, на който няма складови площи.
В тази насока е неоснователен довода на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване със заключенито на ССЕ, съгласно което счетоводната отчетност е в съответствие с изискванията на ЗСч, тъй като спорен е момента дали процесната стока е напуснала територията на страната, а както е приел и съдът, получаването на стоката и нейното завеждане в счетоводството на касатора не е било спорно в хода на производството.
Неоснователен е довода в жалбата, че отговорите съдържащи се във формуляри СКАК не са официални документи. Формулярът е получен по реда на Регламент 904/2010 ЕС и представлява официален документ, тъй като отговорите са предоставени от компетентен орган в посочената държава, при наличието на съответно споразумение между РБългария и другата страна от ЕС въз основа на Хагската конвенция, по силата на което те взаимно си признават издадени от компетентните органи документи. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, поради което правилно формуляр СКАК, който е официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда е ценен в първоинстанционното производство.
Неоснователен е и довода за неправилно приетото от съда за доказано, последващо реализиране на процесните стоки на територията на страната Анализът на събраните доказателства налага еднозначен извод, че стоките са отписани от счетоводството на жалбоподателя, не са налични, като същевременно е установено, че не са напуснали територията на страна и не са получените на територията на друга държава-членка. След като стоките не са налични, а и очевадно не са предмет на ВОД, правилно и обосновано съдът е приел, че същите са реализирани, продадени в страна. "ФФ Груп" ЕООД не твърди, че разполага със собствени или наети складови помещения, в които да може да съхранява стоките, като в хода на ревизията е установено, че дружеството няма декларирани собствени недвижими имоти и моторни средства, няма наети лица по трудово правоотношение. Няма обективна възможност да бъде извършена инвентаризация и изследване на наличните количества стоки, тъй като "ФФ Груп" ЕООД не е твърдяло наличие на стоки на склад.
Неоснователен е и довода за липса на мотиви изложени обжалвания акт. Подробно съдът е изложил в мотивите си доводи относно установените факти и доказателствата въз основа на които са установени.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. В.То при ЦУ на НАП, "ФФ Груп" ЕООД следва да заплати на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, сумата от 3769 лева, юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237/30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 952/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т,
ОСЪЖДА "ФФ Груп" ЕООД, ЕИК 203622714, със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на Дирекция „ОДОП“ гр. В. Т, при ЦУ на НАП, сумата от 3769 лева, разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.