Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стейпи 2” ЕООД – гр. П. чрез процесуалния си представител адв. Х.Р срещу решение № 469/02.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2072/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16001616005608-091-001/17.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 336/14.06.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за определени задължения за допълнително начислен ДДС в общ размер на 31 104, 33 лв. и прилежащи лихви 12 185, 42 лв.; отказан данъчен кредит в размер на 12, 43 лв. и лихви – 29, 46 лв., както и за допълнително установен корпоративен данък за 2010 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.., съответно в размер на 50, 45 лв., 261, 02 лв., 239, 12 лв., 29 лв. и 39, 64 лв. с прилежащи лихви в общ размер от 125, 14 лв. и лихви за невнесените в срок дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 43, 16 лв. и изменен в частта, с която е коригирана декларираната данъчна загуба за 2011 г. от 4 647, 99 лв. на 7 647, 99 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно въз основа на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, макар в голямата част касационната жалба да е насочена към ревизионния акт, който не е предмет на проверка на касационната инстанция, а обжалваното решение. Относно него касаторът излага оплаквания, че съдът не е взел под внимание правнозначимите доказателства, които са събрани по надлежния ред в проведеното производство, както и кредитирайки едностранно без каквито и да било резерви констатациите на ревизиращия орган, съдът отклонил твърденията му въпреки, че те са подкрепени и от другите доказателства, вкл. и приетата съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се в касационната жалба, че съдът избирателно и тенденциозно е приложил материалния закон, без да вникне в същността на законовите разпоредби, като е приложил само тези, които са във вреда на дружеството. Касационният жалбоподател счита, че съдът не се е съобразил с трайноустановената съдебна практика на ВАС по идентични случаи, както и не били разгледани и обсъдени всички представени доказателства по спорните доставки, като по този начин съдът е достигнал до неправилно изграждане на вътрешното си убеждение, което се е отразило и върху постановения от него съдебен акт. По подробно изложени съображения в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Х.Р, който е представил и писмени бележки. Иска присъждане на направените от доверителя му разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в депозирани по делото писмени бележки от процесуалния му представител юирск. К.С я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 860 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е опровергало констатациите на ревизионния акт. Според съда в резултат на получената информация от доставчиците при извършените проверки, както и проверки в информационните масиви на НАП, че дружеството не е отразило в счетоводните си регистри доставки от контрагенти на фирмата, които са издавали първични счетоводни документи – фактури, доказано от ревизиращите органи със съответните доказателства и доказателствени средства. Относно доводите на дружеството, че фактурите не са подписани за получател, съдът е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч не е задължително първичният счетоводен документ да съдържа тази информация, а от данните от преписката съдът е направил извод, че получателят съзнателно не е подписвал фактурите от доставчиците при предаване на стоките с цел укриване на данъци, поради което било недопустимо той да се позовава на собственото си противоправно поведение. Отразено е в обжалваното решение, че при извършване на ревизионното производство след предоставяне на информация за неосчетоводените фактури от дружеството, е извършено допълнително включване в дневниците за покупки за месец ноември 2016 г. на 99 бр. фактури, част от неосчетоводените фактури за времето от месец декември 2015 г. до месец юни 2016 г. в съответствие с разпоредите на чл. 72, ал. 1 ЗДДС, което съдът е приел, че доказва тезата на ревизиращите органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, като ревизията е установила неосчетоводяване на 2864 бр. фактури с данъчна основа общо в размер на 148 038, 47 лв. с ДДС – 39 604, 33 лв. за период от месец януари 2010 г. до юни 2016 г. Подробно в решението е обсъдено характера на особения ред на облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, както и решението по дело С-576/15 г. на СЕС. По приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза е прието в обжалваното решение е изложено, че вещото лице е използвало всички приложени по делото материали, проверило е счетоводството на дружеството, поради което изводите на експертизата за коректно водено счетоводство за неправилно. За необорено от жалбоподателя съдът е приел факта, че стоките са получени от работещи при него по трудови правоотношения лица. Съдът е приел за установен от ревизията механизма на доставките, както и че стоките са осчетоводени при доставчиците, поради което са налице реални доставки, неотразени при жалбоподателя макар те да са обичайни за неговата търговска дейност. Въз основа на установеното от съда, че законосъобразно ревизиращите органи са начислили допълнителен за внасяне ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС и въз основа на тези мотиви е приел за законосъобразно начисляването и на допълнителен корпоративен данък., ведно със законните лихви и лихви върху невнесени в срок дължими авансови вноски за корпоративен данък. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Няма спор между страните по делото, че "Стейпи" - 2 " ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 03.02.2009 г. Ревизията е приела, че през ревизираните периоди на 2010 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. дружеството е получило доставки на хранителни стоки (ядки, консерви, сладолед, алкохолни и безалкохолни напитки, слакарски и захарни изделия, месни и млечни продукти, хляб, яйца, цигари и др. тютюневи изделия, препарати и др. Фактурите по тези доставки са издадени от 39 бр. търговци, както следва: "Ч. Ч" ЕООД, "Вадис 2001" ООД, "Ф. Дс" ООД, ЕТ "Каролин", "Сигнал-2" ООД, "БББ-Дистрибуция и логистика" ООД, "Д. Д" ООД, ЕТ "Р. Комерс - Р.Ю", "Рожен 1" ООД, "И. Е" ООД, "Тимшел-1" ООД, "Грация-СК" ЕООД, "Т. Л груп Пловдив" ООД, [Фирма 2], "Тета" ООД, "Соларис-999" ЕООД, "Д. П" АД, "Б. Ч" ЕООД, "Елена-95" ООД, "Лозана 62" ЕООД, "С. А" ЕООС, "И. К" ЕООД, "Хайков" ЕООД,"Б. Е" ООД, "Пролет" ЕООД, "Данон - Сердика" АД, "К. О" ООД, "М. К енд К. Б" ЕООД, "Обединена млечна компания" АД, "Н. Т" ЕООД, "Д.М" ЕООД, ЕТ "Андип-92-А.П - А.П","Сладко изкушение ЕООД, "Изидора" ЕООД, "Атик" ООД, "Б. К", "Т. И" ООД, "Ведена" ООД и "С. Т" ООД ("Т. Т. П" ООД). Изрично е посочено в ревизионния доклад, че при насрещни проверки на посочените доставчици са поискани и дадени обяснения и доказателства, като само "Соларис - 999" ЕООД не е представил такива, като изрично приходните органи са приели, че фактурите от последния доставчик не са включени при определяне данъчната основа по чл. 122 ДОПК.Така е сторено и за част от фактурите от "М. К енд К. Б" ЕООД, приети за лична употреба. Общо е прието от приходните органи, че неосчетоводените фактури са 2864 бр. с данъчна основа общо в размер на 148 038, 47 лв. и начислен ДДС 29 604, 33 лв.

Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение, не е направил фактически установявания относно доставките на посочените по-горе издатели на процесните фактури. Изложени са общи мотиви за характера на особеното производство, по което е изготвена ревизията с оглед посочените от приходните органи основания на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, вследствие на което са установени в ревизионния акт задължения за ДДС и корпоративен данък на "Стейпи -2" ЕООД. По делото са налице доказателства, които въобще не са обсъждани от съда. Отразено е в съдебното решение, че механизмът на доставките е установено в ревизионното производство, но не са посочени конкретните факти и обстоятелства на този механизъм при т. нар. разносна търговия, касателно хранителни стоки и тютюневи изделия и не са направени конкретни изводи за всеки един от доставчиците, издател на процесните фактури. Н. В. административен съд в свои решения е приемал, че с оглед изяснения механизъм на доставките на хранителни стоки и цигари, страните по доставките с подписване на фактурата осъществяват и самата доставка, ведно с плащането по нея при получаване на стоките (решения по адм. дела № 1332/2018 г., № 11429/2017 г., № 10060/2016 г., № 10813/2016 г., № 8024/2015 г., № 9019/2015 г. и мн. др.). При този начин на доставяне на стоки се установява, че страните по доставките не съставят специални документи като приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки или други двустранни документи, тъй като заявката се прави в деня на доставянето на стоките с транспорт на съответния доставчик, плаща се на място (в много от случаите с мобилно устройство с фискален принтер за плащане, което приносителят на стоките - шофьор или дистрибутор на доставчика оперира с това устройство за плащане). Наистина при разносната търговия механизмът на доставяне на стоките е опростен и с подписването на фактурата от получателя и от доставчика, се приема, че е налице възникнало данъчно събитие - доставка на стоки. В този смисъл е и разяснение № 53-04-303/10.05.2016 г. на изпълнителния директор на НАП. Освен това в обжалвания съдебен акт е посочено, че по делото са събрани доказателства, установяващи реалността на доставките, но не са изложени конкретни мотиви, нито е извършена преценка на относимите за този извод на съда доказателства за всеки един от доставчиците поотделно. По какъв начин съдът е стигнал до извода за реално осъществени доставки, не става ясно.

В решението не е обсъдено нито едно от доказателствата, посочени в ревизионния акт, което сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Задължение на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Вместо това в обжалваното решение са изложени общи, а не конкретни мотиви, което е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност. В процесния случай приходните органи са приели от обясненията на доставчиците, документите за плащане, както и от пътните листове, че се установяват реални доставки. На практика решаващият съд е постановил решението си без да извърши обсъждане на доказателствата, за които е приел, че доказват реалността на спорните доставки, поради което изводите за това са направени без да се извърши конкретна преценка на доказателствата по делото. Позоваването от съда на съдебно-счетоводната експертиза не подкрепя крайния извод, направен в съдебното решение, защото експертизата само е потвърдила констатациите в ревизионния акт, че едноличният търговец не е отразил счетоводно издадените му фактури и проверката от експерта е извършена само в неговото счетоводство. Неизследването от съда на механизма на доставките, характерен за зареждане със стоки на магазини, какъвто е притежавания от ревизираното лице търговски обект, както и необсъждането на доказателствата, групирани по отделните доставчици, е довело до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се поддържат и от касационния жалбоподател. Неколкократно съдът споменава в решението си, че механизмът на доставките е изяснен, но не го е конкретизирал и не е извършил проверка на фактурираните количества от доставчиците, като част от мотивите му противоречат на установения механизъм, на който съдът се позовава. Затова и изводът в съдебното решение, че впоследствие получените от жалбоподателя стоки са реализирани, като продадени и не са отчетени приходи от тях, са изградени единствено на предположения и общи мотиви без никаква конкретика по фактическите установявания по делото. В решението си съдът е направил извод, че дружеството-жалбоподател съзнателно не е подписвал издадените му фактури при предаване на стоките, с цел укриване на данъци. Съдебното решение и изводите, направени в него не могат да почиват на предположения, както си е позволил съда в обжалваното решение. Изводите си, оформящи крайния по делото резултат съдът е длъжен да направи само след обстойно прочуване на делото и обсъждане на всички събрани, както в ревизионното производство, така и пред съда доказателства и доказателствени средства. Противното води до немотивираност на решението, което като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, води до неговата отмяна. Това е така, тъй като за касационната инстанция съществува забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания, поради което настоящият съд не може за първи път да преценява доказателствата и фактите по делото и доводите, респ. възраженията на страните, тъй като това е задължение на съдът по съществоу какъвто е първоинстанционния съд. В този смисъл основателно в касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът е приложил материалния закон формално, не се е съобразил с трайноустановената практика на Върховния административен съд по идентични случаи, нито са обсъдени представените по делото доказателства по спорните доставки.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който съгласно изложените по-горе мотиви да постанови решение по същество след обсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на анализ на конкретния механизъм на доставките да се произнесе налице ли са получани, но неосчетоводени стоки от "Стейпи-2" ЕООД спорните доставки. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при постановяване на решението при новото разглеждане, съдът ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 469/02.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2072/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П. и

ВРЪЩА делото на Административен съд - гр. П. за ново разглеждане от друг съдебен състав и при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.