Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. срещу Решение № 3381/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 10611/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221516005173-091-001/24.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 990/22.06.17 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта, с която на „С енд М 2008“ ООД, гр. С. е допълнително начислен данък по ЗДДС за данъчен период м. 07.2016 г. в размер на 12 624, 29 лв., ведно със следващите се лихва за забава в размер на 774, 40 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че събраните доказателства не опровергават извода на органите по приходите, че при установената липса на стоки е приложима нормата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Сочи, че фактура № 461/01.07.2018г. и издаденото КИ от 29.07.2018г. не отразяват действително извършени стопански операции, като релевантна е констатираната липса на стоки в обекта на дружеството при извършената инвентаризация на 25.07.2018г. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - „С енд М 2008“ ООД, гр. С., чрез процесуални представители, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София – град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221516005173-091-001/24.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 990/22.06.17 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в частта, с която на „С енд М 2008“ ООД е допълнително начислен ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07.2016 г. в размер на 12 624, 29 лв., ведно със следващите се лихви за забава.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
По фактура №1097/31.05.2016 г., издадена от „О. М“ ЕООД, ревизираното дружество е закупило 2 160 бутилки водка „Смирноф“ с ед. цена 12, 39 лв., 240 бутилки водка „Р. С“ с ед. цена 16, 33 лв., 750 бутилки уиски „Хайг 0, 7“ с ед. цена 16, 75 лв., 150 бутилки водка „Grey Goose 0.7“ с ед. цена 61, 45 лв. и 720 бутилки уиски „Д. У 0, 7“ с ед. цена 15, 50 лв.. На 25.07.2016г. приходните органи са извършили оперативна проверка на стоковите наличности в обекта на „С енд М 2008“ ЕООД, като са отразили своите констатации в съставения протокол. Според посоченото в същия, в обекта не е открит алкохол в количества, съответстващи на тези по фактура №1097/31.05.2016г. При тези данни ревизиращите са приели, че при инвентаризацията е установена липса, обуславяща приложението на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Този извод не е разколебан от представената от дружеството фактура № 461/01.07.2016г. за продажба на цялото количество закупен алкохол на „Ди енд Ем феър комерс“ ЕООД и издаденото от получателя кредитно известие от 29.07.2016 г. на същата стойност, наред с 2 бр. пътни листа, договор за наем на автомобил и приемо – предавателни протоколи, представени от „Ди енд Ем феър комерс“ ЕООД.
При тази фактическа установеност съдът е счел, че основният спор между страните се концентрира върху въпроса налице ли е за данъчен период м. 07.2016 г. липса на стоки на стойност 63 123, 50 лв. В тази връзка той е обсъдил и кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, според което съставените счетоводни записвания по спорната фактура за отчитане продажбата на стоки и счетоводните записвания във връзка с кредитно известие №467/29.07.2016 г. за връщане на стоките са в съответствие със счетоводните изискванията. В оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки към 31.07.2016г. продажбата през м. 07.2018г. и последвалото връщане на стоките през същия данъчен период не са дали отражение върху салдата на синтетичните счетоводни сметки. След анализ и на останалите ангажирани доказателства във връзка с първоначалната продажба и последващото разваляне на доставката, съдът е приел, че не е налице липса на стоки за д. период м. 07.2016г., респективно, че незаконосъобразно с РА на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС допълнително е начислен ДДС.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в приложимата му редакция, в случаите, при които регистрирано лице е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според ал. 4 от същата правна норма, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажби и справката-декларация за този данъчен период. Визираните норми транспонират чл. 185 от Директива 2006/112/ ЕО, по отношение на който в Решението от 18 октомври 2012 г. по дело С-234/11 СЕС разяснява, че предвиденият механизъм за корекции е неразделна част от установения от Директивата режим на приспадане на ДДС. Предвидените в областта на корекцията механизми целят да увеличат точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само, доколкото служат за получаването на обложени с такъв данък доставки. По този начин чрез посочените правила, Директивата има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции. Що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, то чл. 185 § 1 от Директива 2006/112 установява принципът, съгласно който, подобна корекция трябва да бъде осъществена по-специално, когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, са настъпили след изготвяне на справка-декларацията по ДДС.
В случая, както фактура № 461/01.07.2016г., така и кредитното известие към нея от 29.07.2016г. са издадени в един и същ данъчен период - м. 07.2016 год., с оглед на което обосновано първоинстанционният съд е приел, че те не са се отразили върху салдата на синтетичните счетоводни сметки за този данъчен период. Независимо, че при инвентаризацията приходните органи не са открили спорния алкохол в обекта на ревизирания, то определящо е, че в рамките на един и същ данъчен период и преди изготвянето на справката – декларация по ДДС за м. 07.2016г. стоката е продадена, а впоследстие – върната. Както доставката по фактурата от 01.07.2018г., така и КИ към нея са надлежно отразени в СД за м. 07.2016г., в резултат на което е обезпечено точността на приспаданията и е осигурен неутралитетет на ДДС. При неустановеността на липсващи стоки към края на данъчния период, в който е извършена корекцията, правилно първоинстанционния съд е приел, че незаконосъобразно с РА на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на ползвания данъчен кредит от 12 624.29 лв. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1000лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3381/22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 10611/2017 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. С. да заплати на „С енд М 2008“ ООД, гр. С. сумата от 1000 лв. / хиляда лв./, представляваща осъществените в касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване.