Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], с ЕИК 117599210, подадена чрез адв.. Д и адв.. Е против решение №397/28.02.2018 г. на Административен съд - Варна, двадесет и втори състав, постановено по адм. д. № 1667 по описа за 2017 г. на този съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 03001816005873 - 091 - 001/8.03.2017 г. и РА за поправка с № Р - 03001817046602 - 003 - 001/16.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 158/25.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1945.01 лева. По съображения подробно изложени в касационната жалба, в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание [Фирма 1] моли чрез пълномощниците си за отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на съответната част от РА и присъждане направените разноски. Твърди, че билетите са били заприходени задбалансово, позовава се на практика на ВАС и на СЕС.
Ответникът по КЖ - дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП я е оспорил с аргументи, конкретизирани в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
Представителят на ВАП дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество - е неоснователна. В производството по делото е установено следното: [Фирма 1] е вписано в ТР и осъществява сухопътен пътнически транспорт. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 19.09.2017 година. От [Фирма 1] са изискани счетоводни и търговски документи по време на ревизията, като на 12.10.2016 г. то е депозирало първични счетоводни документи и хронологични регистри. С прокол са приобщени протокол за насрещни проверки на превозвачи и протокол № П - 03001816037097 - 073 - 991. В присъствието на управителя на ревизираното дружество приходните органи са констатирали получаването на билети/ценни книги на обща стойност 57308, 60 лева по номинал, като данните са отразени в обобщена справка за 2010 г., за 2011 г., за 2012 г., за 2013 г., за 2014 г., за 2015г. и до 30.06.2016 година. Направена е проверка в информационните масиви на НАП за включените фактури в дневниците за продажби с предмет на доставката "билети и клиенти - население" за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2016 година. Изискани са инвентаризационни описи за налични билети за пътуване към 31.12.2009 г., към 31.12.2010 г., към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., каквито първоначално не са представени. Впоследствие на 23.06.2016 г. управителят на дружеството е представил инвентаризационен опис на билети за периода 2011 г. - 2014 г., справка по месеци за продадени билети, справка за налични билети от 2011 г. до 2014 година. На 03.01.2017 г. [Фирма 1] е депозирало по електронен път заповед за извършване на инвентаризация към 31.12.2014 година, протокол за резултат от интентаризация, справка за закупени и за продадени билети. Документите, обаче не са подписани от представител на дружеството. Приходните органи са констатирали наличието на различни данни в представената справка, както и обстоятелството, че според обясненията на РЛ за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2016 г. то е закупило билети на стойност 25 816, 60 лева, а от представените при проверката протоколи се установява друга стойност - 472 450 лева. Съставена е таблица в РД за закупените билети през отделните години и след анализ на документите е приета липсата на билети за пътуване в размер на 177 622, 95 лева, които са продадени на пътници, без да са отчетени приходи в счетоводството на ревизираното лице. Ревизията е проведена по реда на чл. 122, тъй като са констатирани обстоятелства по ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, липса или непредставена счетоводна отчетност/воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане, както и че документите, необходими за установяване на данъчната основа липсват или са повредени до степен, негодни за ползване. На [Фирма 1] е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. На основание чл. 67, ал. 2 ППЗДДС е счетено, че ДДС за осъществените транспортни услуги е включен в цената на билетите по номинал. Данъчното събитие и изискуемостта на данъка е 31.12. на съответната година.
По делото е изслушано заключение по ССчЕ, констатирало, че билетите за обществен превоз като ценни книги е трябвало да бъдат заприходени задбалансово по брой и номинал, но в счетоводството на дружеството макар да са водени задбалансово, приходите от продажбите са отчитани по общия ред. Билетите са водени само стойностно, като обща сума, но не и количествено, по номинал. Този начин на счетоводно организиране не позволява да се установи колко билета и с каква номинална стойност са налични. Билетите също така не са отчитани по кочани. Липсите на билети са преценени от ревизиращите органи като неотчетени продажби на билети. Вещото лице е констатирало още, че операциите се регистрират, но не се извършват периодични инвентаризации, което води до компроментиране данните за наличните билети - по брой и обща номинална стойност. Не е водено аналитично, количествено и стойностно счетоводство. Вещото лице е изготвило заключение в два варианта - първият, аналогичен на този в РА, а вторият - в който са разделени отделните дейности. Разпитан е като свидетел П.А - син на управителя на [Фирма 1], работил като шофьор. Свидетелят е обяснил, че в края на 2015 г. дружеството е преместило офиса си от Мартен в Русе, след което е направена ревизия, констатирала липсата на билети. Билетите са получавани от Д.А, отчитането на билетите е ставало ден за ден, като свидетелят не знае кой е установил липсите.
Административният съд е преценил жалбата като частично основателна. С РА са установени следните задължения: ДДС за м. 12.2010 г. в размер на 1334, 44 лв. и лихви 837, 86 лв.; за м. 12.2011 г в размер на 6454 лв. и лихви 3375, 49 лв.; за м. 12.2012 г. в размер на 4856, 17 лв. и лихви 2045, 68 лв.; за м. 02.2013 г. 0 лева главници и лихви 53, 21 лв.; за м. 12.2013 г. в размер на 3634, 29 лв. и лихви - 1150, 62 лв.; за м. 04.2014 г. 0 лева и лихви 144, 85 лв., за м. 12.2014 г. в размер на 4464, 54 лв. и лихви - 973, 33 лв.; за м. 12.2015 г в размер на 3277, 13 лв. и лихви - 365, 08 лв.; за м. 06.2016 г в размер на 4943, 89 лв. и лихви 322, 75 лева; Корпоративен данък: За 2010 г. в размер на 986, 90 лв. и лихви 598, 43 лв.; за 2011 г. в размер на 846, 26 лв. и лихви 424, 95 лв.; за 2012 г. в размер на 2720, 39 лв. и лихви 1087, 63 лв.; за 2013 г. в размер на 700, 20 лв. и лихви 208, 99 лв.; за 2014 г. в размер на 440, 74 лв. и лихви 86, 76 лв.; за 2015 г. в размер на 1915, 88 лв. и лихви 182, 08 лева.
Със съдебното решение са отменени РА и акта за неговата поправка в частта, с която по реда на чл. 122 ДОПК на [Фирма 1] са установени задължения за корпоративен данък за 2012 г. за разликата над 2428, 08 лв. до 2720, 39 лв. и лихва за разликата над 971, 43 лв. до 1087, 632 лева. Решението в отменителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалата част жалбата е отхвърлена. Кредитирайки констатациите на в. л. по ССчЕ, че не са представени счетоводни регистри за периода от 01.01.2015 г. и, че липсват инвентаризации на билетите съдът е направил обоснован извод за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК. На практика воденото от [Фирма 1] счетоводство не дава възможност за установяване на данъчните му задължения, защото липсва възможност за аналитичен преглед на стопанските операции. По този начин е доказано и основанието по т. 2 от горецитираната норма. Не е спорно, че билетите за обществен превоз са ценни книги по смисъла на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при организацията на счетоводството те е трябвало да бъдат заприходени задбалансово, по брой и номинал. Съответно, при тяхното потребление, за което е свидетелствал П.А също е следвало да бъдат изписвани по брой и номинал. Представената с молбата от 15.10.2018 г. практика на ВАС и на СЕС не променя горните изводи за наличие предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. С решението си от 5.10.2016 г. СЕС се е произнесъл по дело С - 576/15 г., че чл. 2, параграф 1, б. а), чл. 9, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28. ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на ДЗЛ липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на ДЗЛ, данъчната администрация може да презюмира, че ДЗЛ впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Запитващата юрисдикция следва обаче да се увери, че разпоредбите на тази национална правна уредба не надхвърлят необходимото за осигуряване на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на измамите. Данъчнозадълженото лице не е доказало по процесното дело къде се намират липсващите билети, както и своевременно не е извършвало инвентаризации, в потвърждение на което са констатациите на вещото лице по ССчЕ. [Фирма 1] не е водило счетоводството си аналитично, завеждайки задбалансово билетите по номинал и брой, така, че да е възможен коректен преглед на стопанските операции, свързани с потреблението на билетите. В показанията си св. П.А е заявил, че билетите са продавани, което принципно сочи на неоснователност на твърдението, съдържащо се в КЖ за възможна загуба на билетите.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотивите на първоинстанционния съд, формурирани относно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК и по - конкретно, че процесната ревизия е възложена в 5 - годишния срок.
Разноски: С оглед резултата по делото в полза на дирекция "ОДОП" - Варна касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 1970 лева.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №397/28.02.2018 г. на Административен съд - Варна, двадесет и втори състав, постановено по адм. д. № 1667 по описа за 2017 г. на този съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 03001816005873 - 091 - 001/8.03.2017 г. и РА за поправка с № Р - 03001817046602 - 003 - 001/16.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 158/25.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1945.01 лева. Решението е окончателно.