Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив срещу решение № 780/10.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2337 по описа за 2016 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615008922-091-001/29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно определените в тежест на Р.Д задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г., като е намален размера на данъка от 4 478 лева на 3 424 лева, а на лихвата от 774.21 лева на 591.98 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с процесуалния и материалния закон. Според органа по приходите съдът неоснователно е ценил заключението на съдебно-техническата експертиза, за да определи размера на разходите за строителство през тази данъчна година, както и писмените и гласните доказателства за получаване от ревизираното лице и съпруга му на дарение в размер 30 000 евро от бащата на съпруга. Иска отмяна на атакуваната част от първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Р.Д не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Търсената от касатора защита е срещу частта от първоинстанционното решение, с която е изменен РА, като са намалени размерите на установените в тежест на Р.Д задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и за лихви върху него за данъчен период 2014 г. РА е заключителен акт в производство, проведено по особения ред на чл. 122 – 124а ДОПК...