Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., против решение № 5362 от 25.07.2016 г., постановено по адм. д. № 193/2016 г. по описа на Административен съд София-град.

От наведените доводи в касационната жалба може да се направи извод, че касатора иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски.

О. Мо на правосъдието, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Г. Х. /понастоящем в Затвора- [населено място]/ пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)/ЗЗДискр./, срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5001 /пет хиляди и един/ лева за периода 30.04.2008 г. – 13.05.2008 г., които са пряка и непосредствена последица от претърпяна дискриминация по признак „лично положение“, изразена в липса на шкаф за лични вещи в килия №[номер] в затвора в [населено място], в която касатора бил настанен за процесния период, докато такъв шкаф имало в килиите на останалите лишени от свобода, настанени в същия затвор.

За да постанови този резултат АССГ е приел, че в процесния случай с влязло в сила решение от 06.03.2009г. по гр. д.№13986/2008г. на Софийски районен съд, е установено, че...