Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. В. от [населено място], общ. [община], обл. Враца, срещу решение № 327 от 27.09.2017 г., постановено по административно дело № 529/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 22р/10.07.3017 г. на директора на Д „СП” (Дирекция „Социално подпомагане“) - [населено място], потвърдена с решение № 06-РД06-0017/26.07.2017 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - Враца. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Т., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, за което предлага да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд на Ц. Р. В. й отпусната месечна помощ за дете /внукът й Ц. В. И./, настанено в семейство на роднини и близки, съгласно чл. 49 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДет) в размер на 103.42 лв., за периода януари – август 2016 г., в общ размер 827.36 лв. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед съдът е приел, че тя е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена в срок след осъществено обжалване по административен ред. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци.

Решението на Административен съд - Враца, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповед № 22р/10.07.3017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, а именно от директора на Дирекция „Социално подпомагане“, на когото съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗЗДет са предоставени правомощия за произнасяне по искания за отпускане на помощите по ал. 2 на същата разпоредба. Установено е, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, като в случая е подадена е молба–декларация от В., вследствие на което е изготвен и социален доклад. Правилно съдът е постановил, че е спазена и формата, предвидена в чл. 59 от АПК, защото заповедта съдържа всички необходими реквизити. Процесната заповед е мотивирана и издадена при правилна преценка на доказателствата, събрани в хода на административното производство, като е извършена изискуемата преценка на визираните в чл. 49 от ППЗЗДет обстоятелства.

Следва да бъдат споделени правните изводи на Административен съд – Враца, че процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ППЗЗДет месечната помощ за деца, настанени за отглеждане при роднини се определя по предложение на социалния работник, помощта се отпуска с акт на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ и размерът на тази помощ се диференцира съобразно възрастта на детето. В случая е взето предвид, че детето Ц. през учебната 2016/2017 г. е завършило средното си образование и съгласно чл. 49, ал. 2, т. 3 от ППЗЗДет максимално допустимия от закона размер на помощта е 260, 00 лева месечно (4-кратния размер на гарантирания минимален доход). В рамките на този размер административният орган трябва да прецени нуждите на детето. Съгласно доклад-предложение, изготвен от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], Ц. В. и внукът й Ц. живеят в собствена двуетажна къща, в която са създадени добри условия за отглеждане на детето.

Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил и въпроса за законосъобразното определяне на размера на помощта съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЗДет, който следва да осигури подкрепа на детето, когато е отглеждано от роднини, което е и в съответствие с целта на закона съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗДет. Посочено е, че за осъществяването на тази цел следва да се съобразят всички конкретни за случая обстоятелства, които са съобразени от административния орган при издаване на процесната заповед, като законосъобразно е определен размера на отпусканата помощ. Установено е, че средномесечният доход на член от семейството е в размер на 451, 85 лв. и надвишава петкратния размер на гарантирания минимален доход (към датата на подаване на молбата е бил в размер на 65 лева, съгласно ПМС №6/15.01.2009 г.) от 5х65, 00 лв.= 325, 00 лв., които е изчислен спрямо § 1, т. 10 от ДР на ППЗЗДет, където са изброени „Доходи“ за отпускане на финансова помощ и/или на помощ в натура по реда на ППЗЗДет, като в б. „и“, „н“, „л“ и „м“ е регламентирано, че в тях се включени и всички приходи, произхождащи от обезщетения и помощи, пенсии, стипендии и месечни помощи за дете до навършване на 18 години.

Предвид горното настоящия съдебен състав не споделя възраженията на касатора за неправилно определен размер на отпуснатото обезщетение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а с оглед неоснователността на касационната жалба няма основание да се уважи и акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 27.09.2017 г., постановено по административно дело № 529/2017 г. по описа на Административен съд - Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.