Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу решение № 5132/04.08.2017г. по адм. д. № 10346 по описа за 2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р22002215007551-091-001/05.05.2016 г., поправен с РА № П-22221316096882-003-001/31.05.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопрозводствените правила. Като процесуални нарушения на първостепенния съд определя пропускът да изясни релевантните за спора обстоятелства и да даде указания във връзка с представянето на електронни документи; противоречащо на чл. 5 от Директива 1993/93 ограничено зачитане на правната сила и допустимостта на електронния подпис; бездействие да изиска представяне на електронен носител представените на хартиен носител копия от документи – ЗВР, РД и РА; недовършена правораздавателна дейност на съда - след прогласяване на нищожността на РА да изпрати преписката на компетентния орган по приходите. Иска отмяна на обжалваните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 076.33 лева в данъчни периоди м. 01.2014 г. и м. 11.2014 г. и за корпоративен данък в размер 27 400 лева за 2013 г. с лихви за забава 4 199.04 лева.

За да прогласи нищожността на...